Преследвачът
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Toni Hill and Carol Jordan #1
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Елеонора Христозова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Преследвачът». Краткое содержание книги:
На Карол започнаха да й залепват очите за сън, когато стана време да отиде до съда, за да се увери, че всичко върви по план. Стансфийлд и Кевин имаха да изчистват недовършената си работа по обичайните разследвания. Тони беше заминал за Лийдс заради една продължителна среща с канадски психолог, който бе организирал конференция в града. Беше й обяснил, че трябва да обсъди някои езотерични аспекти от изследването си за създаване на специални части към полицията. „Изясняване на понятията“, й бе казал, когато успяха да останат сами за момент, след кратката сбирка на екипа.
Можеше със същия успех да й пробута и „квантова механика“, помисли си тя иронично, докато тичаше нагоре по стълбите на съдебната палата. Бе вдигнала яката си, за да се предпази от източния вятър, който обещаваше да се превърне в суграшица до вечерта. Налагаше се да научи много неща, ако искаше да я възприемат на сериозно като кандидат за тази специална полицейска група. Това беше повече от ясно.
Всичките й мисли за това отлетяха веднага, щом се зае с проверката на взетите мерки за сигурност. После се насочи по дългия коридор, където бяха кабинетите на половината съдии от сградата. Вместо с обичайните недоволни и предизвикателни мутри на дребните нарушители и потиснатите им семейства тя се сблъска този път с цяла тълпа нагли журналисти. Никога не бе виждала толкова много представители на медиите в съда, при това в събота сутрин. В нормални условия това бе най-спокойният ден от седмицата. Насред тълпата тя зърна Дон Мерик, който подпираше вратата към заседателната зала с изтормозен вид.
Карол веднага се завъртя на токовете си и смени посоката. Но беше твърде късно. Не само че я забелязаха, но и я разпознаха. Пени Бърджес я видя и я издаде на колегите си от националните медии, надушили вече възможността за сензация. Когато Карол заобиколи ъгъла, те й налетяха отвсякъде. Всички, освен Пени Бърджес, която се бе облегнала на стената и хвърли към Дон Мерик уморена усмивка.
— Май не си била единствената, на която са се обадили в ранни зори — подхвърли той цинично.
— За нещастие, да, сержант. Е, поне момчетата изглеждат по-заинтересовани от шефката ви, отколкото от теб.
— Тя изглежда по-добре.
— О, не бих го казала.
— Така се говори — отсече Мерик сухо.
Пени вдигна глава.
— Трябва да ми позволиш да те черпя едно питие някой път, Дон. Тогава ще можеш да направиш сравнение.
Мерик поклати глава.
— Не мисля така, душичко. На жената това няма да й хареса.
Пени се ухили.
— Да не споменаваме пък началството ти. Е, Дон, сега, когато тълпата се изнесе в свински тръс и с боен вик след следовател Джордан, ще ми позволиш ли да упражня демократичното си право да отразя работата на съдиите?
Дон Мерик се отмести и я пусна да влезе.
— Бъди мой гост. Но запомни, госпожице Бърджес, само фактите! И нищо друго! Не искаме да подлагаме на риск невинни хора, ясно ли е?
— Искаш да кажеш, както го прави Странния убиец? — попита Пени с разтапяща усмивка и се шмугна покрай него в залата.
Брандън гледаше втренчено Том Крос и не можеше да повярва. Лицето на изпадналия в немилост Крос се бе размазало в изражение на дълбоко самодоволство. Единствено пъстрите му очи нарушаваха картинката на разтекла се наслада.
— Между нас казано, Джон — започна той, — трябва да признаеш, че направих удар с Макконъл. Онзи труп от последната нощ не е изобщо работа на Странния убиец, нали? Е, не би могъл и да бъде, като имаме предвид, че пипнахте моето момче и го тикнахте зад решетките.
Като се направи на ударен за липсата на пепелник в кабинета на Брандън, Крос си запали невъзмутимо една цигара и с нескрито задоволство издуха облака дим във въздуха.
Брандън се мъчеше, но не можеше да намери подходящите думи. За пръв път бе занемял.
Крос се огледа небрежно наоколо за пепелник и като не го откри, се спря на пода, като с върха на обувката си нехайно втри пепелта в килима.
— Така че, искам да чуя, кога започвам отново работа?
Брандън се отпусна назад в стола си и заби поглед в тавана.
— Ако зависеше от мен, ти никога няма да работиш повече в този град — отвърна той любезно.
Събеседникът му се задави с дим. Брандън погледна към него и се наслади на момента.
— По дяволите! Винаги обичаш да се правиш на духовит! — изпелтечи Крос.