Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Беше отслабнала. Роклята на блудницата Мег ѝ беше по-широка отвсякога, коланът обхващаше талията ѝ и висеше ниско надолу, а корсажът, пристегнат възможно най-здраво, сплескваше малките ѝ гърди, но висеше отпуснато над корема ѝ. Тя отметна шала си назад. Раменете ѝ бяха мършави като на старица, костите на ключицата ѝ бяха като на врабче. Пристъпи малко по-близо да види лицето си. Под очите ѝ имаше тъмни сенки, а около устата — горчиви бръчки. Беше изгубила детската си закръгленост, страните ѝ бяха слаби и бледи. Сините ѝ очи изглеждаха огромни, като на изоставено дете. От нея лъхаше на студ, самота и неутолен копнеж.
Алис направи кисела гримаса.
— Няма да си го върна, докато изглеждам така — промърмори тя под нос. Пристъпи малко по-близо. Сенките под очите ѝ бяха тъмни като синини. — Няма да си го върна изобщо — каза тя тихо. — Можеше да ме обикне, когато бях току-що пристигнала от пустошта, обучена от майката-игуменка, и опитна като Морах. Можеше да ме обикне тогава и да ми бъде верен, и нищо от тези ужасни неща никога нямаше да се случи. Сега посегнах към магията, той беше омагьосан, и тя също, а мен нещо ме разяжда отвътре като огромен, ненаситен червей, така че цялата ми сила изтича и у мен е останал само копнежът ми по него.
Лицето в огледалото беше изпито. Алис вдигна ръка и усети сълзите по бузата си.
— И моята магия — каза тя меко. — Достатъчно копнеж и магия, за да наранявам и причинявам болка. Само това ми остана. Няма магия, която да принуди някой мъж да ме обича.
Тя въздъхна, пламъчето на свещта се олюля от дъха ѝ и изпусна димна следа. Алис загледа как димът се виеше към ярко боядисания таван от дървени греди.
— Стигнах твърде надалеч в желанието си да се освободя от него — каза тя тихо на себе си. — Използвах цялата сила, която имах, за да отвърна от себе си очите и ума му. Ще трябва да нагазя отново толкова дълбоко, за да си го върна.
Пламъкът на свещта потрепна, сякаш в знак на съгласие.
Алис се наведе напред.
— Да го направя ли? — попита тя жълтото пламъче.
То се наклони отново. Алис се усмихна и лицето ѝ отново светна от младост и радост.
— Разговор с пламъка! — каза тя тихо. — Пламъкът като съветник!
Стаята беше много тиха: тя чу как в галерията някой взе лютня и изсвири няколко акорда, за да опита звука. Акордите увиснаха във въздуха, сякаш Алис задържаше самото време, докато вземаше решение.
— Това е по-дълбока магия — каза тя замислено. — По-дълбока от това, което аз знам. По-дълбока от магията, която Морах познава.
Пламъкът на свещта потрепна, сякаш я слушаше внимателно.
— Ще го направя! — заяви Алис внезапно. — Ще спечеля ли така Хюго?
Пламъкът подскочи и една искрица се стрелна от неравно място във фитила. Алис трепна изненадано, а после притисна ръце към устата си, за да удържи един изблик на смях.
— Ще спечеля Хюго! — възкликна тя с наслада. — Ще получа онова, което искам!
Тя грабна поставката със свещта и се обърна да излезе от стаята. Докато вървеше, пламъкът се диплеше като гирлянда, осветявайки стените и голямото легло със завеси на Хюго и Катрин, сянката му се надигаше и подскачаше като едро дебнещо животно. Алис отвори вратата към галерията и пристъпи напред, сред светлината и музиката. Свещта в поставката незабелязано примигна и угасна.
Жените се бяха събрали около огнището. Катрин, закръглена и затоплена, се беше облегнала назад в стола си със затворени очи и слушаше как Илайза подръпва струните на лютнята. Алис мина като блед, студен призрак през стаята, носейки покритата свещ с поставката ѝ, и влезе безшумно в спалнята си.
Затвори вратата зад гърба си, но фалшивият тъничък гласец на Илайза продължаваше да прониква през стената. Алис се облегна на вратата, сякаш искаше да попречи на всички, които бяха отвън, да проникнат в стаята. После сви рамене, както прави някой комарджия, когато няма повече какво да губи, прекоси стаята, отиде до нужника и запретна ръкави. Сбърчвайки нос от миризмата, тя пъхна ръка надолу в пролуката на стената, за да напипа връвта и торбичката с восъчните кукли. Торбичката беше залепнала към стената на замъка, покрита със спечени изпражнения. Пръстите на Алис дращеха, опитвайки се да захванат нещо. Тя хвана едно ъгълче, откъсна торбичката от стената и се качи в стаята.