![Московска афера [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/5/8/moskovska-afera-bg-download.jpg)
Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
Изведоха ги от участъка не през централния вход, а през една задна врата, от която се излизаше във вътрешен двор. Там имаше паркирани няколко служебни рена и един по-стар модел на „Пежо“ комби. Зад волана му седеше мъж с прошарена коса и бяла риза тип „Лакост“. Щом видя децата, той излезе от колата със спокойна усмивка и отвори задната й врата. Соня замръзна на място и погледна объркано дежурния жандармерист.
— Какво става? Кой е този човек?
— Това е мосю Анри. Той е добър човек. Ще ви заведе с децата на някое безопасно място.
— Не разбирам.
— Опасявам се, че господин Харков има известни неприятности в момента. Госпожа Харкова уреди децата да останат под грижите на мосю Анри до завръщането й. Помоли и вие да останете с тях. Обеща, че усилията ви ще бъдат възнаградени. Разбирате ли какво ви казвам, мадмоазел?
— Да, струва ми се.
— Много добре. А сега, ако обичате, се качете в колата. И се помъчете да не изглеждате толкова уплашена. Само ще разстроите децата. А това е последното нещо, от което се нуждаят в момента.
На летище Шереметево-2 в Москва Киара видя от мястото си до гишето за предаване на багажа и проверка на билетите, че надписът на информационното табло се променя на „Отложен“. В претъпкания с пътници салон на десет крачки от нея 187 отегчени гласа изстенаха едновременно. Един по-смел пътник — брадат евреин в тъмен костюм, се приближи до нея и поиска обяснение.
— Малък технически проблем — обясни спокойно Киара. — Закъснението няма да е повече от няколко минути.
Мъжът се върна на мястото си със скептично изражение. Киара се обърна и погледна отново таблото: Отложен.
Махни се оттам, Габриел — помисли си тя. — Обърни се и просто си тръгни.
60. Москва
Облаците се разпръснаха в момента, в който предавателят в ухото на Габриел изпука и от него прозвуча гласът на Узи Навот:
— Ние сме история.
— Какво имаш предвид?
— Стареца току-що нареди да прекратим операцията.
— Кажи му, че искам още десет минути.
— Нищо няма да му кажа. Ще се подчиня на заповедта му.
— Върви тогава. Ще се срещнем на Шереметево.
— Махаме се оттук. Веднага.
— Аз оставам.
— Свали си радиоприемника и се качи в колата.
Габриел и Пелед станаха едновременно и тръгнаха спокойно през парка под ръмящия дъжд. Пелед се отправи към волгата; Алон — към Блатния площад. Навот и Лавон се присъединиха към него. Узи носеше шапка с козирка, но Ели беше гологлав. Рядката му коса скоро залепна за черепа му.
— Защо сме тук? — попита Навот. — Защо стоим под дъжда в този забравен от бога парк, когато трябва да сме в колите си и да пътуваме към летището?
— Защото още не съм готов да си тръгна, Узи.
— Готов си — и още как. — Навот потупа джобния си компютър. — Пише: „Прекратете в 17,00 часа московско време и вземете полета от Шереметево“. Ето какво пише в съобщението. И съм убеден, че това не е предложение. Всъщност съм сигурен, че това е директна заповед от самия мемунех.
Мемунех беше еврейска дума, която означаваше „единственият шеф“. И тази титла открай време беше запазена за един-единствен човек — Ари Шамрон.
— Можеш да останеш тук в парка и да крещиш след мен, докато прегракнеш, Узи, но аз няма да я изоставя.
— Не си длъжен да я спасяваш, Габриел. Не забравяй, че даде обещание на Шамрон в Париж. Ако Елена не излезе от онази сграда навреме, си тръгваш.
Габриел избърса дъждовните капки от очилата си.
— По-добре се размърдай, Узи. Трафикът към Шереметево може да бъде ужасен по това време на денонощието.
Навот сграбчи ръката на Габриел под рамото и я стисна.
— Какво смяташ да правиш, Узи? Да ме завлечеш насила до колата?
— Ако се наложи.
— Това може да се превърне в голям спектакъл, не мислиш ли?
— Поне ще е кратък. И за разлика от оставането ти в Москва, няма да завърши фатално.
— Пусни ръката ми, Узи.
— Не ми казвай какво да правя, Габриел. Аз съм шефът на „Специални операции“, не ти. Ти си независим сътрудник. Затова си ми подчинен. А аз ти казвам да влезеш в онази кола и да дойдеш с нас на летището.
Ели Лавон отстрани внимателно ръката на Навот от бицепса на Габриел.