Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Вигор се обърна към Фиаз и го помоли да ги остави сами. Момчето го погледна неразбиращо. Вигор посочи кръста в ръката на Грей и обясни:
— Трябва да се помолим. Когато сме готови, ще излезем. Момчето кимна и само дето не хукна към вратата. Явно мисълта да попадне в центъра на християнска церемония го плашеше до смърт. Ако се съдеше по скоростта, с която се изнесе, сигурно подозираше, че се канят да принесат някое бебе в жертва.
След като останаха сами, Грей се почеса по главата, на свой ред обзет от уплаха, притиснат от мисълта за изтича щото време.
— Предполагам, че един от тези кръстове е точно копие на разпятието. Трябва да го открием.
Раздели хората си.
По един за всяка стена.
За пода и тавана щяха да мислят после.
Остави разпятието на олтара, за да е подръка на всички откъсна четири листа от тефтера си и очерта на всеки контурите на кръста. Един запази за себе си, а другите раздаде на тримата си спътници.
Докато оглеждаха всеки своята стена, Грей току хвърляше поглед към олтара, хипнотизиран сякаш от движението на слънчевия кръст по каменната плоча, отмерващо наближаващия залез и изтичащото време. Приключи със своята стена. Нищо. Обливаше се в пот. Дрехите бяха полепнали по кожата му. Прехвърли се към пода. Скоро и другите се присъединиха към него. Сейчан се зае с олтара.
Най-важният кръст — онзи от слънчевата светлина — продължаваше да пълзи неумолимо през помещението.
— И на пода не е — каза Вигор и се изправи с почервеняло лице. Остана леко превит, държеше се с една ръка за кръста.
Сейчан поклати глава иззад олтара.
И тя не беше открила нищо.
Грей погледна нагоре.
Таванът беше нисък, но не чак толкова, че да го пипнеш с ръка без чужда помощ. Бая трябваше да се вдигат един-друг, за да проверят всеки кръст с подходящи размери.
— Може би съм сгрешил — каза Вигор. — Може би гробът на Кокежин е на друго място в замъка. Всичките тези кръстове може да са фалшива следа.
Грей поклати глава. „Не“. Бяха изгубили цял час. Нямаха време да претърсват всяко кьоше в замъка. Вече се бяха заели с параклиса и нямаше връщане назад.
— Гробът на Кожени трябва да е тук — настоя той. Вигор въздъхна.
— Значи ни остава таванът.
Грей разпредели задачите. Ковалски щеше да повдигне монсеньора. Самият той пристъпи към Сейчан.
— Все на мен се пада най-трудната задача, а? — измуча Ковалски.
Вигор не му обърна внимание, а огледа стените и посочи. — Ние ще започнем от външния периметър. Вие се заемете със средата.
Сейчан се покатери на олтара.
— Тези отгоре мога да ги стигна и сама.
Изправи се и слънчевият кръст се плъзна по гърба й. Когато протегна ръце нагоре, черната тениска се изпъна върху гърдите й. Грей не пропусна да забележи извивките под памучната материя. Въпреки всичките му тревоги част от него все още откликваше достатъчно на хормоните, за да оцени по достойнство гледката… ала беше и достатъчно мъж, за да го жегне чувство на вина.
Не му беше сега времето да…
— Този тук май прилича на… — измърмори Сейчан и се изправи на пръсти. После примижа, отпусна се отново на пети и сложи ръка на левия си хълбок. Раната й се беше обадила.
Грей се покатери на олтара до нея.
— Дай да ти помогна.
Сплете пръсти на столче и я погледна подканящо.
Тя взе сребърното разпятие, опря се на раменете му и нагласи едното си стъпало върху преплетените му пръсти.
Докато той се изправяше, Сейчан нагласи и второто си стъпало, подпря се с една ръка на главата му, а с другата вдигна разпятието към тавана. Ханшът й се притисна в бузата му.
Е, дотук с благородните намерения…
— Май… сякаш… — прошепна Сейчан. — Съвпада! Кръстът е вдълбан дълбоко и разпятието ляга идеално в него. Просто идеално!
Грей вдигна глава, но видя само извивката на гърдите и.
— Можеш ли да прецениш накъде гледа Исус? — попита той, спомнил си Хагия София.
— Към олтара — каза тя, но думите й прозвучаха някак разсеяно. — Кръстът е издълбан в кръгъл каменен блок. Когато пъхнах разпятието, ми се стори, че нещо изщрака. А и каменната плоча се усеща някак халтава. Струва ми се, че ще мога да го завъртя, ако използвам разпятието като дръжка. И дори да го измъкна от зидарията.