Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
— Като цяло са живи и в движение — обобщи Редуинг и всички се усмихнаха. — Това са отлични новини.
— Но въпреки че не са заловени, не са стигнали доникъде — добави Аяан.
Редуинг предаде вахтата на Карл и тръгна към тясната си каюта. Бяха получили съобщения от Слънчевата система и изкуственият интелект тъкмо бе успял да ги декодира. Капитанът започна да ги преглежда, докато се хранеше сам — пиле с ориз и ароматен сос. Една от най-големите заплахи за стабилността в космическите кораби бе загубата на сетивност и вкусната храна помагаше доста. Както и сексът, но Редуинг нямаше тази възможност. Имаше една дама, която можеше да събуди, ако обстоятелствата се окажеха подходящи — например когато имаше нужда от по-голям наземен екип. Нямаха нищо официално — нито договор, нито дори уговорка. А и нещата с наземните екипи не се развиваха добре. Той въздъхна, погледна гигантската конструкция, която се въртеше под кораба, после провери теснолъчевите комуникации.
Имаше някои технически новости за гравитационните вълни на Слава. Той ги задели за Карл и зачете обобщението. След векове на Земята не знаеха много повече. Дължината и размерът на вълните продължаваха да намекват за огромни маси, движещи се в сложни траектории. Но предварителните проучвания на системата не показваха такива. Може би гравитационната теория беше неправилна, твърдеше едно от съобщенията. Или пък наблюдаваха източник, който случайно беше на същото място, но всъщност бе много по-далече.
„Финалното сливане на две черни дупки в двойна система освобождава повече енергия от комбинираната светлина на звездите във видимата вселена. Тази огромна енергия се проявява под формата на гравитационни вълни, носещи почерка на сливането“. Бяха твърде мощни, за да носят почерка на Слава, но напомняха на тези от теорията за сливането.
Имаше и други. „Или пък ефектът е измислен, за да ни заблуди“. Измислен? Може би езикът се бе променил. Фактите не трябваше да са правдоподобни — за разлика от фикциите. Редуинг изсумтя.
През последния век съобщенията повтаряха същия рефрен — за славата на мисията им, и ги подканяха. Понякога носеха религиозни мотиви, но това бе по-скоро екоцеремония. Редуинг нареди на софтуера да потърси истинската информация.
Повечето новини се отнасяха до биосферното управление. Въглеродното отделяне, което работеше добре в миналото, показваше странични ефекти. Затоплените разширени океани увеличаваха въглеродите си, продукт на изсипването на отпадъци от земеделието. Сега това започваше да се превръща в проблем. Събирането на CO2 в океана явно бе достигнало до своя лимит и климатичните инженери не можеха да направят нищо повече.
Всички неща, отложени с няколко века, започваха да се обаждат. Единственото нещо, за което Земята бе планирала с няколко века напред, бяха космическите кораби…
Редуинг се обърна към екрана на стената и погледна далечните пейзажи — ниски планини, покрити със сняг, гъсти гори, речни долини с размерите на земни континенти. Как тези същества успяваха да управляват Купата? Трябваше да е много по-сложно от управлението на проста планета.
Дали Купата не можеше да научи Земята на съществени неща за тераформирането? Дори само за това щеше да си струва да спре тук.
Доразгледа останалите съобщения. Имаше ъпдейти за някои от бордовите интелекти, предложения за ъпгрейд на няколко хардуерни системи. Най-вероятно идваха от работата с други кораби. „Слънцетърсач“ също изпращаше такива доклади с тяснолъчевата система. Редуинг беше сигурен, че известията му за Купата са сред най-странните съобщения.
Той командваше звезден кораб, но това гигантско нещо тук бе звезда, която задвижваше кораба и бе в неговата основа. И вървеше с ядрени реакции, също като „Слънцетърсач“. Това беше… кораб-звезда.
Тогава… кой го караше?