Боговете на вината

Сигурно бе решил, че най-доброто измъкване от провала със „загадъчния човек“ е да не обръща внимание, да не придава достоверност на казаното, да се държи все едно то няма значение. А след това да се оттегли с Ланкфорд и двамата да измислят някакъв отговор.

Моят проблем беше, че не исках да призовавам друг свидетел, а беше още четири и десет, вероятно твърде рано за съдията да обяви край на заседанието. Отидох до парапета зад нашата банка, наведох се и прошепнах на Сиско:

— Кажи ми нещо.

— Какво да ти кажа? — попита той.

— Направи се, че ми казваш нещо за следващия свидетел и поклати глава.

— Ама ние нямаме друг свидетел, освен ако не искаш да отида до хотела, където сме скрили Бъдуин Дел, и да го доведа.

Той поклати глава, идеално си изигра ролята, след това продължи:

— Но е четири и десет и докато се върна, ще е станало пет.

— Именно.

Кимнах и се върнах на банката си.

— Господин Холър, можете да призовете следващия свидетел — каза съдията.

— Ваша Чест… аз… не съм съвсем готов със следващия свидетел. Мислех, че господин Форсайт ще зададе поне няколко въпроса на господин Хенсли, а след това вече ще е станало четири и половина или пет.

Тя се намръщи.

— Не ми харесва да приключваме по-рано. Казах ви го още в началото на процеса. Казах ви да си подготвите достатъчно свидетели.

— Разбирам, Ваша Чест. Имам свидетел, но той е в хотел на двайсет минути оттук. Ако искате, мога да пратя детектива ми…

— Не ставайте глупав. Той ще пристигне почти в пет. Ами господин Ланкфорд? Той също е в списъка ви.

Погледнах към Ланкфорд и се направих, че обмислям дали да го призова. След това се обърнах пак към съдията.

— Не съм готов днес за господин Ланкфорд, Ваша Чест. Може ли просто да приключим за днес и да наваксаме загубеното време, като скъсим почивките през следващите два дни?

— И да накажем съдебните заседатели, защото не сте подготвен? Не, няма да стане така.

— Съжалявам, Ваша Чест.

— И трябва. Закривам заседанието за днес. Започваме отново в утре в девет сутринта. Съветвам ви дотогава да сте подготвен, господин Холър.

— Да, Ваша Чест.

Станахме, докато съдебните заседатели се изнизваха навън. Андре трябваше да се подпре на мен, за да се изправи.

— Добре ли си? — попитах го.

— Добре съм. Справи се чудесно днес, Мики. Наистина чудесно.

— Да се надяваме, че е така.

Приставите дойдоха да го вземат. Щяха да го отведат в съдебния арест, където щеше да свали големия му вече костюм и да облече отново оранжев гащеризон. След това щяха да го качат на буса и да го откарат обратно в Мъжкия централен затвор. Ако се забавеха, той можеше да пропусне вечерята и да си легне гладен.