Нов патрул

— Как „какво“? Ще се сложи край на корупцията, ще се спазват законите. Животът на хората ще се нареди!

— Но ти нали не реморализираш всички хора в страната? — изрекох меко аз. — А и тъмните ще получат право на ответен ход. И какво?

— Нищо! Ако властта бъде високоморална…

— … то тя за няколко дни ще бъде изядена от онези, които няма да бъдат засегнати от заклинанията ти. Те няма да имат угризения на съвестта, съмнения, колебания. Честен политик — това е оксиморон. Твоите, високоморалните, веднага ще си припомнят всичките си грехове… и ще започнат да се разкайват за тях.

— Нека си ходят тогава!

— Но дошлите на тяхно място няма да са по-добри.

— А тогава какво, нищо ли да не правя? — възмути се Валентин. — Хората са обречени на страдание! Вие какво предлагате? „Не пипай, докато не се размирише?“

— По-добре „не пипай, докато работи“ — поправих го аз. — Валентине, цялата беда е в това, че властта е отражение на обществото. Криво, гротескно, но отражение. Повечето граждани в страната, ако им се удаде възможност да са на власт, ще крадат и ще се смятат за по-добри от другите — и докато това не се промени, никаква реморализация на върхушката няма да промени нищо. Политиците, които се сдобият със съвест, ще си тръгват. А на тяхно място ще идват нови — без съвест. Трябва да се променят хората, обществото…

— Това вече го казахте — промърмори Валентин.

— Аха. Но мога да го повтарям и още.

— Не, Антоне — изрече твърдо Валентин. — Не вярвам. У Вас говори умората… песимизмът. Е, и, извинявайте, личният егоистичен интерес.

— Какъв? — изумих се аз.

— Нощния патрул го устройва статуквото — каза мрачно Валентин. — Задоволявате самолюбието си, съществувате благополучно и се боите от сериозни промени в обществото. Може да Ви е страх да не се окажете без работа? Когато злото в живота намалее, не само Дневният патрул ще се съкрати, но и вие ще станете излишни!

Само поклатих глава. Изведнъж ми стана напълно ясно, че споря напразно. Валентин искаше да твори добро. Активно, дейно, с песни и танци. А аз му говоря тук за човешката природа, за това, че не е възможно да махнеш с вълшебна пръчка и да донесеш щастие на всички.

— И Вие няма да ме спрете — продължаваше да се самонавива Валентин. — Ще отида в Кремъл… Там точно днес президентът ще държи реч пред Думата. Ще ги накарам да се освестят всичките! Всичко съм изчислил. Имам Сила да отразя всяко ваше заклинание, и ще ми остане за масово реморализиране.

— „Сферата на отрицание“? — уточних аз.

— Аха — кимна с гордост Валентин.

— Хубаво заклинание — признах си аз. — Наистина можеш да блокираш всяка моя магия, че даже и да се подхраниш от нея…

Валентин лекичко се усмихна. Изглеждаше като ученик, заслужил похвала от строг учител.

Нямаше смисъл да протакам повече. Бръкнах в джоба на сакото си, извадих къса телескопична палка, тръснах я и тя се издължи.