Обект № 522 [bg]

— За бога, Арт, вината не беше моя! Аз само спечелих наградата. Не съм ти откраднал нищо.

Братовчед му се изсмя:

— Така ли мислиш? Не ти ли е хрумвало, че може би си ми откраднал нещо?

— Какво?

— Помисли! Може би… бащата.

Артър замълча, задъхваше се.

— Какво говориш?

— Ти ми открадна бащата! Питал ли си се защо никога не съм искал да участвам в училищните състезания? Защото ти беше заел тази ниша. Ами в науката? Ти беше другият син, не аз. Ти ходеше на лекциите му в университета. Ти му помагаше в изследванията.

— Ти си луд… И тебе те е канил да ходиш на лекциите му. Сигурен съм.

— Веднъж ми беше достатъчно. Той ме подложи на кръстосан разпит, докато ми се доплака.

— Той подлагаше на кръстосан разпит всички, Арт. Затова беше толкова добър преподавател. Измъчваше те с въпроси, докато се сетиш сам за правилния отговор.

— Да, но някои от нас никога не се сещаха за правилния отговор. Аз бях добър. Но не бях велик. А синът на Хенри Райм трябваше да е велик. Но той не страдаше от това, защото имаше теб. Робърт отиде в Европа. Мари замина за Калифорния. Но дори тогава той не ме искаше. Искаше теб!

Другият син…

— Не съм искал тази роля. Не съм се опитвал да те изместя.

— Нима? О, господин Невинен. Не си знаел нищо, а? Просто случайно минаваше през къщи дори когато мен ме нямаше. И може би не си го канил да идва да те гледа на състезанията? И още как. Отговори ми. Кого от двамата би искал за баща: моя или твоя? Баща ти някога хвалил ли те е? Викал ли е за теб от трибуните? Вдигал ли е одобрително вежди, когато се представиш добре?

— Това са глупости! — изкрещя Райм. — Може да съм бил близък с баща ти, но ти какво направи? Ти ме провали! Можеха да ме приемат в Масачузетс. Но ти ме опропасти! Целият ми живот се преобърна. Ако не беше ти, всичко щеше да бъде различно.

— И аз мога да кажа същото за теб, Линкълн. Мога да кажа същото… Опитвал ли си някога да се сближиш с твоя баща? Как мислиш, че се е чувствал да има син като теб, сто пъти по-умен от него? Син, който никога не е до него, защото предпочита компанията на чичо си. Даде ли поне веднъж шанс на Теди?

Райм тресна слушалката. Това беше последният им разговор. Няколко месеца по-късно стана злополуката и той се парализира.

Всичко щеше да бъде различно…

След като разказа на Сакс, тя отбеляза:

— Значи затова нито веднъж не е дошъл да те види след злополуката.

Той кимна:

— След нещастния случай единственото, което можех да правя, беше да лежа и да си мисля, че ако Арт не беше подменил документите ми, щях да вляза в Масачузетския институт и може би щях да специализирам в Бостънския университет, да постъпя в бостънската полиция или пак да дойда в Ню Йорк, но вероятно нямаше да се озова на местопрестъплението в метрото и…

— Ефектът на пеперудата. Нещо малко в миналото оказва съдбовно влияние върху бъдещето.