История на света в 10½ глави [bg]

Това не означава, че спрях да правя това, с което бях започнал. Спах с голям брой жени, понякога едновременно; ядях все по-странни и редки храни; срещнах се с всички известни хора, за които успях да се сетя. Например запознах се с всички възможни футболисти. Започнах с известните, после минах на онези, които ми харесват, но не са особено известни, после посредствените, после онези, чиито имена помнех, но не си спомнях как изглеждат или как играят; накрая поисках единствените, които не познавах, гадните, скучни, агресивни играчи, които изобщо не харесвах. Не ми беше приятно да се запозная с тях — те бяха също толкова гадни, скучни и агресивни извън терена, както и на него, — но аз не исках да ми свършат футболистите. После и това стана. Помолих за нова среща с Маргарет.

— Запознах се с всички футболисти.

— Боя се, че и от футбол не разбирам.

— Освен това нищо не сънувам — оплаках се аз.

— Защо ти е да сънуваш? — отвърна Маргарет. — Защо са ти сънища?

Усетих, че в известен смисъл тя ме изпитва, за да разбере колко сериозно говоря. Дали ставаше въпрос за нещо повече от проблем на адаптацията?

— Мисля, че имам право на обяснение — заявих аз малко надуто.

— Питай каквото искаш. — Тя се облегна назад.

— Виж какво, искам да си изясня нещата.

— Амбицията ти е достойна за възхищение. — Говореше малко нафукано.

Реших да започна отначало.

— Гледай сега, това е раят, нали?

— О, да.

— Ами неделите?

— Не те разбирам.

— В неделя — продължих аз, — доколкото мога да преценя, защото вече много-много не гледам кой ден е, аз играя голф, пазарувам, вечерям, правя секс и не изпитвам угризения.

— Това не е ли… идеално?

— Не искам да бъда неблагодарен — казах предпазливо аз, — но къде е Бог?

— Бог. Бог ли искаш? Бог ли ти трябва?

— Нима от мен зависи?

— Точно от теб. Искаш ли Бог?

— Мислех, че нещата не стоят така. Според мен или има Бог, или няма. Във всеки случай не съм предполагал, че зависи от мен.

— Че от кого другиго?

— Ооо…

— В днешно време раят е демократичен — каза тя, а после добави: — Ако пожелаеш да бъде де.

— Какво искаш да кажеш?

— Вече не натрапваме рая на хората — каза тя. — Вслушваме се в желанията им. Всеки може да получи каквото желае. Раят е такъв, какъвто го предпочитат хората.