Хана [bg]

Нещо повече, у тях се бе извършила някаква промяна: бяха се превърнали в почти фанатични снобки и не допуснаха в салона две-три жени, които в техните очи не бяха достатъчно знатни. Тези ограничения бяха развихрили въображенията: „Градината на Будика38“ — английската Жана д’Арк в битката срещу римляните — получи статут на висш аристократически кръг. Първите дни Едит и Хариет сами приготвяха сладкишите. Беше истинска битка да ги отделят от печките им. Бяха отхвърлили първите две кандидатки за готвачки, намерени от Колийн, склониха да приемат третата, след като я подложиха на тридневен тежък изпит, достоен за испанската Инквизиция. Посрещнаха с голямо подозрение предложението на Хана за ново подкрепление в кухнята една седмица след откриването на 14 декември. Отстъпиха все пак за приемането на две млади помощнички; все момичета, разбира се, тъй като никой мъж не би могъл да стъпи в „Градината на Будика“.

Когато стана дума да се наеме втора сладкарка, те пак най-накрая казаха „да“. Новодошлата бе скорошна емигрантка, току-що пристигнала от родната си Австрия; притежаваше великолепни дарби в производството на виенски сладкиши, торти и пасти, дори малки хлебчета с бадеми и стафиди от същия този Тирол, откъдето бе родом.

Гъските се съгласиха, че е екзотично.

„Не ми стига, че им плескам кожите с какво ли не, ами отгоре на всичко ще превърна тези австралийки в бъчви, като ги тъпча така; направо съм опасна за обществото“, мислеше си Хана. Но си мислеше още, че има идиотски добра идея (езикът й ставаше все по-цветист в тази страна на пионери, където не се страхуваха от думите; през целия си живот тя запази вкуса си към острите за една жена думи, изпреварвайки модата, която я настигна едва петдесет години по-късно), та чудесна беше идеята й да отвори салон за чай. За разлика от кремовете и тоалетните води, в момента приходите от всички видове сладкиши следваха една постоянно възходяща крива, независимо от бавния старт. В общата печалба в началото на януари те вече бяха една трета…