Дългият изгрев на Ена

— Мога да разруша тези стени само за минутка. Чуваш ли ме, човече?

— Чувам. Защо се бавиш? Обещавам ти, че ако ме пуснеш сега, аз ще те унищожа.

— Ти вече стори всичко, което е нужно, ти спря Хронар. Аз само изчаквах тази среща, за да не направиш грешка, а сега си отивам завинаги. Светът, в който разумът е осъзнал своето предназначение, е свещен. Сбогом.

Останал без сили, Ротанов се облегна на стената, по лицето му се стичаха капчици пот. Дебелите каменни стени му пречеха да види как езерото започна да спада, да се свива и да отстъпва. И как от планетата бавно се откъсна невидимият черен ръкав, който я съединяваше с колапсиращата звезда, и намалявайки непрекъснато обема си, се отдалечи към Епсилон подобно на огромен октопод, всмукващ гигантското си пипало.