Втъкан свят
- Автор: Баркър Клайв
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втъкан свят». Краткое содержание книги:
— Аз го познавам — каза Хобарт.
— Наистина ли?
— Той е партньор на жената. Той е със Сузана.
— Така ли? — учуди се Шадуел. — Да не си дошъл да ни я продадеш? Да видиш колко ще платим за нея?
— Не съм я виждал… отвърна Джерихо.
— А, виждал си я — възрази Шадуел. — И ще ни кажеш къде да я намерим.
Джерихо затвори очи. О, Богове, накарайте всичко това да свърши, помисли си той, не ме оставяйте да страдам. Аз не съм силен. Аз не съм силен.
— Няма да продължи дълго — промърмори Шадуел.
— Кажи му — подкани го Хобарт. Джерихо изкрещя — костите му изпращяха.
— Спри! — каза Шадуел. Хватката малко се поотпусна. — Проявявай бруталността си когато ме няма — добави Търговеца. Гласът му стана по-силен: — Разбра ли ме? Разбра ли? Разбра ли?
— Да, сър.
Шадуел изсумтя, после се обърна към Непорочна и внезапният му гняв пак така внезапно стихна.
— Мисля, че сестрите ти биха му се зарадвали — рече той. — Би ли ги повикала?
Магьосницата изрече някакъв призив, който излезе от деформираната й уста като дъх в мразовита утрин. Шадуел отново насочи вниманието си към Джерихо и заговори докато се обличаше:
— Ще страдаш не само от болка — каза тихо той, — ако не ми кажеш къде да намеря килима.
Вдигна панталона си и закопча копчетата. От време на време поглеждаше към Джерихо.
— Какво чакаш? — попита той пленника. — Някакъв пазарлък или какво?
Сложи си вратовръзката, а помощниците му завързваха обувките.
— Дълго ще чакаш, приятелю. Тия дни не се пазаря. Не заплашвам. Дните ми като Търговец са преброени.
Взе сакото си и го облече. Хастарът заблестя. Джерихо знаеше за силата му от разказите на Сузана, но изглежда Шадуел нямаше желание да изтръгне признание от него по този начин.
— Кажи ми къде мога да намеря килима — каза той, — или сестрите и децата им ще ти измъкнат нервите един по един. Изборът не е труден, бих казал.
Джерихо не отвърна нищо.
От коридора полъхна студен вятър.
— А, дамите — рече Шадуел и Смъртта влетя през вратата.
V. ЧАСОВЕТЕ МИНАВАТ
1
А той не се върна.
Беше три и половина през нощта. Когато времето напредна тя бе застанала до прозореца: гледаше пиянски свади, и как две грозновати курви се опитваха да упражняват отчаяния си занаят, докато покрай тях мина една полицейска кола и ги прибра — или ги арестуваха, или ги наеха. Сега улицата беше пуста, и можеше да гледа само как светофарите сменят светлините си на кръстовищата — зелено, червено, кехлибарено жълто, зелено — без да мине никаква кола в някоя посока. А той още не се връщаше.
Обмисляше най-различни обяснения. Че събирането продължава и той не може да се измъкне без да предизвика подозрение, че е открил приятели сред присъстващите и си приказват за старите времена. Че това така, че това иначе. Но нито едно от извиненията не беше убедително. Нещо не беше наред. И тя, и менструумът го знаеха.
Не бяха направили никакъв план за извънредни ситуации, а това беше глупаво. Как са могли да бъдат толкова глупави, питаше се тя отново и отново. Сега не й оставаше нищо друго, освен да крачи напред-назад из тясната стая без да знае как най-добре да постъпи. Не искаше да си тръгне, да не би той да се върне минутка след това и да открие, че я няма, а се страхуваше да остане в случай, че бяха го хванали, а може би в момента го биеха, за да издаде къде е тя.
Преди време би повярвала на най-добрия вариант. Щеше да се задоволи с мисълта, че той ще се върне след малко, и да го чака търпеливо. Но опитът бе променил отношението й. В живота не ставаше така.
В четири и петнадесет започна да събира багажа. Самият факт, че тя прие, че нещо не е наред и тя и Килима са в опасност, накара адреналинът да потече в кръвта й. В четири и половина понесе килима надолу по стълбите. Това беше продължителна и тежка работа, но през последните месеци беше стопила всички излишни тлъстини от себе си и откри мускули, които никога не бе подозирала, че има. А освен това и менструумът беше с нея, тяло от воля и светлина, което правеше възможно за минути онова, което би отнело часове.
Но дори и така вече се разсъмваше когато тя хвърли чантите им (беше събрала и неговия багаж) отзад в колата. Той вече няма да се върне, рече си тя. Нещо го е задържало, и ако не побърза, може да задържи и нея.
Като се мъчеше да спре сълзите тя подкара колата, оставяйки още една неплатена сметка след себе си.
2
Сузана би изпитала поне малко задоволство, ако можеше да види изражението на Хобарт, който след по-малко от двадесет минути пристигна в хотела посочен от пленника.