Бунтарката
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: mackenzies #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Чунтова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтарката». Краткое содержание книги:
През Гражданската война, обърнала брат срещу брата, Иън получава заповед да залови най-прочутия шпионин на Запада — легендарния „Мокасин“.
Тя е красива и смъртоносна. И е негова съпруга. Дългът му повелява да я обеси, но сърцето му говори друго… то разказва за една голяма и бунтовна любов, която може да ги погуби, но и да ги спаси…
Да каже какво? Бяха избрали различни пътеки и нищо не можеше да промени това. Тя го бе мразила достатъчно често. Трябваше да продължава и сега. Някога наистина го мразеше.
Не го мразеше.
Уви чаршафите по-плътно около себе си. Пламтеше вътрешно, изпълнена от страх и ярост. Естествено щеше да поиска милост…
О, боже, не и от него. Нито пък можеше да го придума, да моли, да се спазари. Винаги си бе казвала, че ако я заловят, ще умре с чест. Никога няма да се унижава и да моли…
Но тази вечер щеше да го стори, само за да го докосне. Само че, о, боже…
Тя скочи на крака объркана и смутена. Трябваше да започне да мисли за начин да избяга. Не можеше да го моли и примамва, защото той нямаше да повярва на нито една нейна дума. Не можеше да се спазари, защото вече не притежаваше нищо, което той да иска. От устните й отново се изтръгна лек вопъл от надигаща се паника.
След това чу стъпки по стълбата и бързо се извърна. Вратата на колибата се отвори.
И той застана на прага.
Беше се преоблякъл в сухи дрехи. Кожата му изглеждаше с тъмен бронзов загар на светлината на фенера. Очите му съвсем не изглеждаха сини, а по-скоро наситено и пронизващо черни. Той се вгледа в нея толкова дълго, че й се стори, че ще изкрещи и ще го помоли да я застреля и да приключи всичко. Точно когато Алена си помисли, че ще спести проблемите на всички и ще умре на мига, той най-после заговори.
— Мокасина — рече той меко. И прибави: — Мътните те взели!
— Не! — чу се тя да вика в отговор. — Теб да те вземат мътните, майор Макензи. Ти предаде щата си, не аз.
— Наистина. Моят щат предаде страната, мадам. Но това сега е без значение. Сега политиката няма значение. И няма значение дали самият господ е на твоя или на моя страна. Това, което има значение е, че ти си заловена от врага, а аз не съм.
Несъзнателно тя си пое дъх бързо и изплашено.
— Да, заловиха ме. И така… майор Макензи, какво точно възнамеряваш да правиш с мен? — попита тя с престорена дързост.
Той повдигна извитата си абаносова вежда.
— Какво възнамерявам ли, мадам? Какво прави човек с една смъртоносна змия? Може би трябва да използвам срещу теб всяка жестокост, която такива изнежени парникови красавици като теб приписват на янките…
— Иън, наистина… — обади се тя.
Ала кобалтовите яростни пламъци останаха в очите му, в напрежението на стройното му, мускулесто и мощно тяло. Той се запъти към нея.
Въпреки волята си Алена нададе ужасен вик. Бе го виждала ядосан и преди, но никога по този начин. Пръстите му се обвиха около китката й, стискащи и жестоки. Тя бе дръпната с такава сила, че изпусна чаршафа и въпреки това остана омотана в него, когато той я вдигна и я хвърли така, че да падне по гръб на леглото задъхана и толкова слисана, че й причерня и видя звезди пред очите си.
А после ръцете му бяха на раменете й и той я разтърсваше.
— По дяволите! Как може да си толкова безразсъдна, как можа да рискуваш живота си, когато трябва да се грижиш за сина ни…
— Как можеш да си тръгваш завинаги, когато имаш син? — извика тя в отговор.
— О, боже мой, Алена…
— Аз се биех точно както и ти! — рече му тя отчаяно.
— Ти водеше изгубена битка.
— Трябваше да направя каквото мога.
— По дяволите, Алена, не знаеш ли, не си ли чула…
— Какво, какво? — попита тя, като потрепери толкова силно, че почти не усещаше силата на захвата му върху себе си.
— Обесиха Дженифър!
— Дженифър! — възкликна Алена с чувството, че някой е забил нож в нея. Очите й сигурно отразиха агонията й, защото той бързо заговори, но все още бе толкова ядосан, толкова студен!
— Опитах се да спра това, което ставаше. По чудо най-добрият ми стрелец улучи въжето на Джен. Тя е жива. На косъм.
Сълзи на облекчение запариха в очите й. Тя премига, за да ги спре. Внезапно той закова ръце от двете страни на главата й.
— По дяволите, не можеш ли да проумееш колко са опасни тези игри, които играеш?
— Иън… — проплака тя, като си пое дъх на пресекулки. Хватката му се разхлаби. И той извика името й с разтърсващо терзание, преди устните му да се докоснат до нейните…
Тя мрачно си помисли, че е пленница. Трябваше да се бори с него. Вдигна ръце към стената на гърдите му, но той дори не ги забеляза. Устните й се разтвориха под неговите и тя усети изкусителната сила на езика му да се плъзва в устата й, носеща силата на неговата жажда, ярост и страст. Тя се опита да се извие, да се измъкне… но още докато го правеше, прокара пръсти през косата му, разтваряйки уста, за да вкуси повече от неговата. Сълзите намокриха бузите й и тя възкликна и потрепери, като усети как и той потръпва, докато се движеше срещу нея с дяволска решителност, а устните му изгаряха гърдите й, зърната, пъпа…