„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Когато завърши Сталинградската битка, белгийското министерство на информацията, намиращо се в Лондон, издаде следното съобщение:
„6-а армия изчезна при Сталинград, който тя се опита да обкръжи, завземането на който самохвално беше обещано от Хитлер. 6-а армия! Белгийците имат особена причина да се радват на нейното унищожаване, защото именно на тази армия на 10 май 1940 г. беше възложено да нахлуе в нашата страна и тази армия с хитрост и груба сила победи нашите войски при канала Алберт. Тя премина през Белгия подобно на буря, сееща навсякъде опустошение и смърт и в борбата с нея паднаха легиони наши храбри войници. Полковете, с които така се гордееше Хитлер, обгърнати с тайнственост, опиянени от собствената мощ и високомерие, триумфално маршируваха по нашите опустошени градове като победители. Сега те лежат под дълбоките руски снегове на хиляди мили от нашите граници. Но не те завоюваха Сталинград, а Сталинград ги завладя. За тези, които бяха безсилни очевидци на угнетяващата им гордост, замръзналите им трупове са символ на неизбежния съд, на започващото се възмездие…“304
Победата на съветската армия при Сталинград предизвика в лагера на фашистките агресори паника и объркване, унижение и безнадеждност.
На 18 декември 1942 г. Чано пристигна в Гьорлицката гора, в щаба на Хитлер. В щаба цареше атмосфера на безнадеждност и обреченост. Чано описва своето впечатление така: „Когато пристигнах, никой дори не се опитваше да скрие от мене или от моите сътрудници гнетящото настроение, предизвикано от съобщението за пробива на руския фронт. Беше направен опит да се хвърли вината върху нас.
Панса (италиански дипломат — В. С.) има следния разговор с Хевел, който беше много близък на Хитлер:
Панса: Нашата армия понесе големи загуби?
Хевел: Никакви загуби, те бягат.
Панса: Както вие при Москва през миналата година?
Хевел: Именно.“305
Успехите са наши, а неуспехите — на съюзниците — такава беше политиката на всяка империалистическа държава. Но тъй като нямаше успехи, на Чано се наложи да слуша само обвинения. Като се завърна в Рим на 22 декември 1942 г., той записа в дневника си: „Върнах се в Рим. Тук заварих голяма паника във връзка със съобщението от руския фронт.“306
Въпреки отстъплението на италиано-немските войски от Триполитания цялото внимание на италианските и германските управляващи кръгове беще приковано към съветско-германския фронт. В дневника на Чано изобилствуват бележки само за събитията на съветско-германския фронт. Например „19 януари — много тежък ден… Отстъплението в Русия продължава и на някои участъци се превръща в разгром. 22 януари — разгром при Сталинград, отстъпление по целия фронт.“307
В лагера на германската коалиция започна объркване. Моралният дух катастрофално падаше. Изпари се вярата в непо-бедимостта на немскофашистката армия. Именно разгромяването на 8-а италианофашистка армия от съветската армия при Сталинград ускори излизането на Италия от хитлеристката коалиция.
Контранастъплението на съветската армия при Сталинград постави началото на масово изгонване на немскофашистките окупатори от съветската земя. Всичките усилия на германското върховно командуване бяха насочени за прехвърлянето на нови резерви, за да затворят огромния пробив, широк повече от 300 км, който се образува във фронта им. Ето защо североафриканският театър на военните действия още по-малко започна да привлича вниманието на германското върховно командуване. За британските войски се създадоха условия, изключително благоприятни за развитието на по-нататъшните военни действия в Северна Африка.
Неуспешен опит на италиано-немското командуване да пробие английската отбрана при Ел Аламейи (31 август — 7 септември 1942 г.)
(Схема 35)
След поражението при Найтсбридж вместо Окинлек за главнокомандуващ британските въоръжени сили в Близкия Изток беше назначен Александър. В командуването на 8-а английска армия на 13 август 1942 г. постъпи Монтгомери.
По това време Североафриканският фронт се стабилизира. През целия август тук цареше пълно спокойствие. Бившият командуващ американските близкоизточни военновъздушни сили, Луис Бреретон, в своя дневник споменава, че на 22 август той „се отправил за съвещание в полевия щаб на генерал Къ-нингхам. Щабът на Кънингхам (командуващ английските военновъздушни сили в Близкия Изток — В. С.) беше разположен по крайбрежието на Средиземно море, приблизително на 15 мили от фронтовата линия. Всичко бе уредено конфортно, а възможностите за къпане спомагаха да се поддържа чувство на удовлетвореност. От двете страни на фронта съществуваше неписано правило, съгласно което изтребителите не атакуваха хората по брега.“308 Животът на воюващите страни протичаше нормално и като че ли не е имало военни действия.
304
Газета „Правда“, 1 февраля 1943 г.
305
The Ciano Diaries (1939–1943), p. 536.
306
The Ciano Diaries (1939–1943), p. 537.
307
Пак там, pp. 547, 549.
308
The Brereton Diaries, New-York, 1946, p. 148.