Ултиматумът на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ултиматумът на Борн». Краткое содержание книги:
— Разстоянието и до двете се взема за по-малко от час, а Джони познава всеки пилот на големия остров.
— Мартиника е френска и може би трябва да опитаме оттам. Познавам хора от Втори отдел. Тръгвайте и ми се обади от терминала на летището. Дотогава ще съм уредил всичко.
— Добре… Още едно нещо, Алекс, последно. Мари. Тя ще се върне с децата днес следобед. Обади й се и й кажи, че мога да разчитам на цялата ни тежка артилерия в Париж.
— Ах, ти!
— Направи го!
— Разбира се, че ще го направя. Ако оцелея до края на деня, довечера ще бъда на вечеря y Mo Панов. Ужасен готвач е, но се смята за еврейската Джулия Чайлд14. Иска ми се да го осведомя за всичко, което стана. Ако не го направя, ще бъде бесен.
— Разбира се. Без него и двамата сега щяхме да сме в звуконепроницаеми килии и да дъвчем каишите, с които щяхме да сме вързани.
— Ще се чуем по-късно. Късмет.
На следващия ден в десет часа и двадесет и пет минути сутринта вашингтонско време Морис Панов, придружен от охраната си, излезе от болницата „Уолтър Рийд“ след един психиатричен сеанс с армейски лейтенант от запаса, страдащ от последиците на едно учение, проведено в Джорджия, отнело преди осем седмици живота на двадесетина новобранци, намиращи се под негово командване. Mo не можеше да направи кой знае колко. Човекът се бе престарал във военен стил и трябваше да живее със съзнанието за вината си. Фактът, че бе финансово облагодетелстван чернокож и възпитаник на Уест Пойнт, не му помагаше. Повечето от загиналите новобранци са били също чернокожи и освен това не са били от заможни семейства.
Като прехвърляше наум какви възможности има в случая на този пациент, Панов погледна човека, който го охраняваше, и изведнъж се сепна:
— Вие сте нов, нали? Мислех, че познавам всички ви.
— Да, сър. Често ни прехвърлят със съвсем кратко предизвестие и така ни държат постоянно изправени на нокти.
— Очакването, основаващо се на навика, може да притъпи вниманието на всеки. — Психиатърът продължи през тротоара, край който обикновено го очакваше бронираната му кола. Беше друга машина.
— Това не е моята кола — каза той озадачен.
— Влизай вътре — нареди му охраната и вежливо отвори вратата.
— Какво?
От колата се протегнаха чифт ръце, сграбчиха го и някакъв неуниформен мъж го дръпна на задната седалка. Човекът, който го охраняваше, го последва и Mo се оказа притиснат между двамата. Този, който беше вътре, дръпна крепоненото сако и го свали от рамото му. Вдигна късия ръкав на лятната му риза и заби в ръката му иглата на спринцовка.
— Лека нощ, докторе — каза войникът с отличителни знаци на медицинския корпус върху реверите на униформата си. — Обади се в Ню Йорк — допълни той.
19
Самолетът на Ер Франс от Мартиника кръжеше на летище „Орли“ в ранната лека вечерна мъгла над Париж. Бе закъснял с пет часа и двадесет и две минути поради ужасното лошо време над Карибско море. Когато пилотът подходи за последен път, командирът на полета потвърди с кулата разрешението за кацане и изпрати на френски последното съобщение до една стая, забранена за посещение.
— Втори отдел, специален товар. Моля, инструктирайте заинтересованото лице да отиде на определеното местоназначение. Благодаря. Край.
— Инструкциите са приети и предадени — бе краткият отговор. — Край.
Въпросният специален товар седеше на лявата седалка зад преградата в отделението за първа класа на самолета. Мястото зад него беше свободно по съвместна заповед на Втори отдел и Вашингтон. Борн бе нетърпелив и неспокоен. Не можеше да заспи поради стягащата го превръзка около врата и размишляваше за събитията от последните деветнадесет часа. Меко казано, нещата се бяха уредили толкова гладко, колкото бе очаквал Конклин. Втори отдел бе упорствал повече от шест часа, запълнени с трескави телефонни разговори между Вашингтон, Париж и накрая Виена, Вирджиния. Препятствието, което бе направо непреодолимо, се състоеше в това, че ЦРУ не можеше да назове тайната операция по отношение на частта й, свързана с Джейсън Борн. Единствен Александър Конклин можеше да даде името, а той отказваше да го направи, тъй като знаеше, че пипалата на Чакала в Париж са стигнали почти навсякъде, вероятно с изключение само на Трезора. Накрая, като осъзнаваше, че сега в Париж е обедно време, Алекс направи почти отчаян няколко обикновени телефонни обаждания, по линии, които не бяха подсигурени срещу подслушване, като позвъни в няколко кафенета на Рю Гош и намери в едно от тях на Рю дьо Вожирар свой стар познат от Втори отдел.
14
Известна готвачка, която води кулинарни предавания по телевизията. — Б. пр.