(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)
- Автор: Тили Патрик, Молитва на трекера
- Серия: amtrak wars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)». Краткое содержание книги:
М’Кол продължиха към едно огромно водно пространство и спряха на брега близо до обраслите руини на място, носещо преди Холокоста името Дулут. Горното езеро, в поетичната метафора на мютските летописци беше „Голямата вода“.
Стив разбра, че изборът на мястото на срещата не е лишен от смисъл. Когато разглеждаше картите, беше предположил, че майсторите на желязо пътуват на югозапад надолу по река Охайо, след това завиват на север по Мисисипи, после се отклоняват наляво по Мисури в центъра на територията на Плейнфолк. Но това би ги довело опасно близко до източния фланг на надземната територия на Федерацията — новата територия на Канзас. Вместо това те бяха избрали един заобиколен северен маршрут през езерата Ери, Хюрън и Горно. Голяма водна шир. Всеки мют, който се връщаше оттук, щеше да е благодарен да види отново суша.
Когато М’Колите пристигнаха на мястото за размяна, няколко други племена вече се бяха настанили наблизо. Мястото беше маркирано с резбована боядисана върлина, забита в земята близко до брега. Традиционно домакини бяха племената от кръвната линия Сан Пол, чиято територия граничеше с Голямата вода. Лагерът беше осмоъгълен и племената на Ши-Карго и Д’Троит се настаниха едно срещу друго. Тъй като бяха най-многобройни, те бяха разположени върху два участъка; останалите четири бяха разпределени на по-малките кръвни линии — Сан’Пол, Сан’Луис, М’Уоки и С’Нати. Макар всичките да бяха от Плейнфолк, те се биеха едно с друго четиридесет и седем седмици от годината. Останалите пет обхващаха настоящето примирие — седем оживени дни на търгуване плюс четиринадесет дни за отиване и толкова за връщане до мястото на търгуване.
Ако чрез духа на Талисмана тази кратка хармония можеше да се продължи, Сан’Пол и М’Уоки вероятно щяха да преминат на страната Ши-Карго; а Сан’Луис и С’Нати на страната на Д’Троит. Племената Д’Троит бяха най-голямата заплаха сред Плейнфолк за първенството на Ши-Карго. За тези две групи „ходенето на вода“ беше като балансиране на ръба на нож, защото те бяха — буквално — готови да започнат бой всеки момент.
През последните сто години мирът беше нарушаван двадесет и три пъти, в които Д’Троит водеше с четиринадесет към девет. Споровете, от които следваха малки щети, не се смятаха за нарушение. За черни точки — или почетни точки, зависи от гледната точка — се смятаха по-сериозните инциденти с един или повече убити като резултат от замахване с нож. Според Мистър Сноу Д’Троит открай време бяха подли и гадни.
През следващите четиридесет и осем часа пристигнаха останалите търговски групи и изградиха лагери до другите от същата кръвна линия. Резбованата търговска върлина, забита до брега, където щяха да пристанат корабите на майсторите на желязо, се издигаше над един свободен квадрат, очертан с камъни, в който щяха да се извършват преговорите. В незаетия център на съседното осмоъгълно лагерно място имаше по-малка осмостранна площ, известна като „Бизонския пръстен“. На всеки ъгъл на тази площ имаше купчина дърва, висока шест стъпки. Мистър Сноу обясни, че тези купчини ще горят, докато всички си тръгнат. Бизонският пръстен беше мястото, където се провеждаха срещите между представителите на различни племена и където летописците се събираха да обменят информация и се редуваха да разказват историята на Плейнфолк на очарованите слушатели; а когато паднеше мрак, там се изпълняваха огнените песни и певците се надпреварваха да възхваляват храбростта и бойните подвизи на своите племенни братя и сестри.
По традиция на никого не се разрешаваше да носи оръжие в площта, заградена от осмоъгълника, или извън границите на своя лагер. Също според обичая групи екстравагантно украсени воини дефилираха около периметъра на лагера и гледаха предизвикателно всички. За тези групи се казваше, че се „перчат с мъжеството си“. Словесните двубои — обикновено подигравателни забележки и фино прикрити обиди на „огнената реч“, бяха главната причина за спорадичните изблици на насилие. Лидерите на родове, работещи в групи с представител от всяка кръвна линия и упълномощени, ако е необходимо, да чупят глави, обикновено успяваха да потушават всяка бъркотия.