Обратими грешки

— И какво точно ви разказа?

Госпожа Кариер гледаше Мюриъл със същото вълнение, с което я гледаше тя. После сложи ръка върху устата си и започна да клати глава.

— Няма да кажа — заяви накрая тя, но въпреки решимостта гласът й леко потрепна. — Знам само каквото ми е казала тя. Което, според моя адвокат, не може да се използва в съда. И поради това не разбирам защо трябва да търпя всичко това.

— Извън протокола — обади се Марта и повика Мюриъл и Артър в офиса си от другата страна на коридора. Беше обзаведен като библиотека в дом на аристократ от отдавна забравена епоха, с дълбоки дивани и книги с еднакви корици с надписи в златно, подредени идеално по дългите лавици. От съседната врата се просмукваше ароматът от пурата на Стърн. Върху малки масички бяха подредени семейни снимки на Марта и съпруга й — той изглеждаше латино — заедно с двете им деца. Имаше и няколко снимки на родителите й на млади години. В днешния си тоалет, благодарение на избрания за случая костюм с панталон и двуредното сако, Марта беше лика-прилика с баща си от онези времена.

— Хипотетично казано — започна Марта, — нека си представим, че госпожица Ремарди е присвоила определена собственост на Ти Ен. — Марта внимаваше във формулировките. „Присвоила“ бе синоним на „откраднала“.

— За каква „определена собственост“ говорим? — поинтересува се Мюриъл.

— Самолетни билети.

— Самолетни билети?

Лари, който ги бе последвал, първи схвана за какво става дума.

— И ги е продавала чрез Фараона, нали?

— Хипотетично. Както е известно, Ти Ен са безмилостни в преследването на свои нечестни служители. Има си термин: „нулева толерантност“. Опарили са се преди години, опитвайки се да сметат под килима нещо, което си е позволил един от високопоставените им служители. Един от адвокатите, който уж разследвал кражба, в крайна сметка избягал с четири милиона долара.

— Помня — обади се Мюриъл.

— Днес присъдата не се разминава на никого. Предявява се обвинение, ако е възможно следва граждански иск, та компанията да си върне отнетото. Няма значение кой или какво е. Нюансът е, че децата на Ремарди се издържат благодарение на пенсията от Ти Ен.

— Ти Ен едва ли ще съди сираци.

— Ще рискувате ли, ако са деца на най-добрия ви приятел? — Марта разпери късите си ръце. — Не бихте искали стореното от Луиза да стане част от официалния протокол, нали?

— Точно в този момент ще кажа „не“ — съгласи се Мюриъл. — Но не желая да преследвам вашия клиент с тояга в ръката, за да получа откровен отговор.

Марта кимна, после се обърна към Артър. Неочакваният развой на събитията го бе изненадал и сега той не знаеше какво да мисли. За момента сметна за разумно да напомни на Марта, че става въпрос за смъртна присъда. Спомена, че ще се постарае да забрави наученото, докогато му е възможно, но си запазва правото да преразгледа решението си, ако анализът покаже, че разкриването на истината би могло да облагодетелства по съществен начин Роми.