Владетелят (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част II)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Джейк не каза нищо. Нямаше никакво желание да влиза в дискусии.
— Джейк — започна Ундерман с покровителствения тон на доктор от психиатрична клиника. — Трябва да си дадеш сметка, че трагичната смърт на Мариана е влязла в болезнена комбинация с травмата от инцидента при Сумчун и смъртта на твоите „дантай“ в къщата на „О-хенро“… Това е тежко бреме за съвестта на всеки, дори на човек като теб… Ако се предадеш без повече усложнения, аз мога да ти обещая, че срещу теб няма да бъдат повдигнати никакви обвинения. Ще бъдеш разпитан и освободен, всичко ще се забрави…
Джейк почти не можеше да познае човека, който го беше вербувал за Агенцията, който лично го беше подготвял из гористите хълмове на околността. Беше коренно променен от властта. Мечтата на живота му, реализацията на всичките му блянове… Може би отговорността е прекалено голяма, и по-силни хора от Ундерман се бяха огъвали под нейната огромна тежест… А може би просто старееше от напрежението на двойствения живот.
Донован мълчеше и това също пробуждаше любопитството на Джейк. И той не отделяше поглед от него, но за разлика от Ундерман, в неговите очи нямаше страх. Беше напълно спокоен, сякаш все още човъркаше старата си кола.
Джейк го гледа известно време, после отново насочи вниманието си към Ундерман. Директорът се беше възползвал от кратката пауза и в ръцете му вече имаше пистолет, насочен в гърдите на неканения гост. Джейк беше принуден да вземе светкавично решение.
Действието е пречистена форма на намеренията и техен конкретен израз…
Тази мисъл на Фо Саан се преплете с убеждението, до което беше стигнал още в апартамента на Блис: Човекът, изпратил ликвидационния екип, е познавал прекалено добре както Мариана, така и мен… Ундерман.
Пистолетът гръмна, но Джейк вече не беше там, накъдето беше насочено дулото му. Тялото му се стрелна високо във въздуха, кракът му се стовари върху гърдите на Ундерман с огромна сила.
Двамата отлетяха към далечната стена, главата на Ундерман се удари в пода, тътенът беше смразяващ. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по килима към средата на помещението. Джейк му нанесе два саблени удара в бъбреците, лицето на Ундерман се сгърчи от болка.
— Не мърдай!
Джейк замръзна на място. Донован беше насочил пистолета в главата му.
— Ще стрелям при първото ти движение! — хладно предупреди той.
— В Агенцията действа предател — промърмори Джейк. Беше абсолютно спокоен, отработил отдавна настъпването на този миг в съзнанието си. Пред очите му се появиха Мариана и Дейвид Ох, духовете им крещяха за възмездие. Но сърцето му остана глухо, в душата му цареше пустота. — Предполагам, че и ти си стигнал до същото заключение. Дейвид Ох беше ликвидиран, защото откри компрометиращи материали в паметта на компютъра, същата участ е споделил и Столингс…
Ясно видя смаяното изражение в очите на Донован. Беше объркан, недоверието се бореше с неоспоримите факти.
— Хенри мисли, че именно ти си предателят — дрезгаво промърмори той.
— И аз съм убил Дейвид Ох, така ли?
— Знаем, че за четири дни си ликвидирал четирима служители на Агенцията!
— Те убиха Дейвид Ох малко преди двамата да се срещнем. После започнаха да преследват и мен.
— Съвсем нормално. Ти беше обявен за смъртно опасен и трябваше да бъдеш ликвидиран.
— Кой ме обяви за такъв?
Донован не отговори, но очите му неволно се плъзнаха по посока на Ундерман.
— Пресвети Боже! — изстена той и заплашително насочи пистолета в лицето на Джейк. — Разкарай се оттам!
Джейк се подчини.
Донован пристъпи към неподвижното тяло на Ундерман, разхлаби яката на ризата му и постави пръст върху сънната артерия. Пулс нямаше.
Дълго време остана така, впил поглед в посивялото безжизнено лице на доскорошния си началник и близък приятел. Накрая поклати глава и едва чуто промълви:
— Хенри, копеле мръсно!
Отидоха да вечерят в някаква крайпътна кръчма недалеч от Грейсток. По думите на Донован там имало нелоша френска кухня. Във въздуха летяха нощни пеперуди, млади момичета със светнали лица изпълваха повечето маси на заведението, край тях галантно се въртяха приятелите им. Макар и с лепенка на носа, Донован пак съумя да изглежда блестящо. Джейк усети погледите на младите момичета към масата им и с въздишка призна, че те са насочени не към него, а към бившия му колега…
Донован поръча най-доброто френско вино, двамата напълниха чашите си и вдигнаха тост за някогашния Хенри Ундерман.
Джейк си спомни онзи далечен ден, в който го откри Ундерман.
— За приятелите, които вече не са с нас — тихо добави той. Тост за падналите в бой колеги, но на практика вървеше за всички, дори и за Хенри Ундерман.