Господари на нощта
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на нощта». Краткое содержание книги:
Озърнах се към Кати. Погледите ни се срещнаха и аз й направих знак да мълчи. Тя кимна.
Ниско приведен, аз се промъкнах към вратата. Бих пропълзял по корем като десантник, но стотиците натрошени стъкла щяха да ме накълцат. Напредвах бавно и внимавах да не се порежа.
Когато достигнах целта, притиснах глава към пода и надникнах през процепа под вратата. Видях колата да се отдалечава. Потърсих по-добър зрителен ъгъл, но не успях. Седнах и притиснах око към процепа отстрани. Той се оказа още по-тесен. Не виждах почти нищо. Надигнах се още малко и изведнъж го видях.
Шофьора.
Но къде беше Призрака?
Бързо пресметнах на ум. Двама души, една кола. Колата потегля, не ме бива много по математиката, но това означаваше, че е останал само един човек. Обърнах се към Кати и прошепнах:
— Няма го вече.
— Какво?
— Шофьорът още е тук. Значи Призрака е потеглил.
Върнах се при стола и взех парчето строшено стъкло.
Стъпвайки колкото се може по-леко от страх, че и най-малката промяна в тежестта може да разклати постройката, аз минах зад стола на Кати. Отново започнах да режа въжето.
— Какво ще нравим? — прошепна тя.
— Ти знаеш как да се измъкнем от тук — казах аз. — Ще бягаме.
— Свечерява се.
— Точно затова не бива да чакаме.
— Онзи другият може да е въоръжен — каза тя.
— И така да е. Предпочиташ ли да изчакаме Призрака?
Тя поклати глава.
— Откъде знаеш, че няма да се върне веднага?
— Не знам.
Въжето падна. Кати беше свободна. Тя разтърка изтръпналите си китки.
— Идваш ли? — попитах аз.
Тя ме погледна така, както навярно аз някога бях гледал Кен — с онази смес от надежда, страхопочитание и доверие. Помъчих се да изглеждам храбър, но никога не съм бил герой по душа. Кати кимна.
От задната страна имаше един прозорец. Планът ми беше да го отворим, да скочим навън и да се измъкнем през гората. Исках да действаме колкото се може по-тихо, но ако шофьорът ни чуеше, щяхме да побегнем. Разчитах на факта, че той не е въоръжен, или дори да има оръжие, не бива да ни нарани сериозно. Двамата без съмнение знаеха, че Кен е предпазлив. Трябваше да ни запазят — или поне мен — за примамка.
А можеше и да греша.
Прозорецът заяждаше. Напразно натисках и дърпах рамката. Никакъв резултат. Беше замазан с боя преди милион години. Нямах шанс да го отворя.
— А сега какво? — попита Кати.
Капан. Чувствах се като плъх в капан. Погледнах Кати. Спомних си загадъчните думи на Призрака, че не съм защитил Джули. Нямаше да позволя това да се случи отново. Не и на Кати.
— Има само един изход — казах аз и погледнах вратата.
— Той ще ни види.
— Не е задължително.
Притиснах око към процепа. Слънчевите лъчи гаснеха. Сенките се сгъстяваха. Видях шофьора. Седеше на някакъв пън. Огънчето на цигарата му просветваше като ясен ориентир в полумрака.
Беше с гръб към нас.
Прибрах парчето стъкло в джоба си. С длан направих знак на Кати да се приведе. Хванах дръжката. Тя се завъртя с лекота. При отварянето вратата изскърца. Застинах и погледнах навън. Шофьорът все още не гледаше към нас. Трябваше да рискувам. Натиснах още малко. Скърцането стихна. Открехнах вратата само колкото да можем да се проврем.
Кати ме погледна. Кимнах. Тя пролази през вратата. Приведох се и я последвах. Вече бяхме отвън. Лежахме върху платформата и се виждахме като на длан. Затворих вратата.
Шофьорът продължаваше да седи неподвижно.
Добре, следващата задача — да слезем от платформата. Не можехме да използваме стълбата. Беше прекалено открита. Направих на Кати знак да ме последва. Запълзяхме настрани. Платформата беше алуминиева. Това облекчаваше нещата. Нямаше нито триене, нито трески.
Стигнахме до ъгъла на бараката. Но когато завих зад него, чух шум, подобен на стон. После нещо падна. Застинах. Една греда под платформата бе поддала. Цялата постройка се олюля.
— Това пък какво е? — промърмори шофьорът.
Притиснахме се надолу. Дръпнах Кати към мен, зад ъгъла. Сега шофьорът не можеше да ни види. Беше чул шума. Откъм него се виждаше само затворената врата и предната част от платформата.
— Хей, вие, какво правите там вътре? — извика той.
Затаихме дъх. Чух хрущене на сухи листа. Очаквах това. Вече имах нещо като план. Напрегнах се. В този момент онзи извика отново: