Дъщерята на президента
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илияна Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерята на президента». Краткое содержание книги:
— Знаеше ли, че Рони Крей се е подвизавал и под името Чарлс Уитман? — попита Джак.
— Какво? Не. Много ясно, че не. — Армитидж изглеждаше и звучеше искрено шокиран.
— Вие проучвате ли хората… проверявате ли миналото им?
— Разбира се. Не искаме в редиците ни да има хора с досиета. Но, честно казано, проверката е доста повърхностна. Всички страдаме от хронична преумора от работа.
Джак кимна съчувствено.
— Според мен той е разчитал на това. Съмнявам се, че лъжите на Крей се изчерпват с тези две имена. — Той се обърна към Али. — Ти как мислиш?
— Али — повика я Армитидж, — ти познаваш ли този мъж?
За миг я връхлетя толкова силен пристъп на паника, че едва си пое дъх.
— Една моя приятелка го познаваше — изписука тя. — Дъщерята на Джак, Ема.
— Чудя се — каза Джак с напълно безразличен тон — дали и ти не го познаваш.
Паниката на Али се засили и стигна прага на поносимост. Не можеше да скочи и да избяга от стаята.
— Аз ли? — Той знае, помисли си тя. Той знае, че Крей ме отвлече. — Никога не съм го срещала.
— Скоро не си ли била с някого, чието описание да съвпада с това, което Крис даде на Рони Крей?
Али не отговори, но Джак долови как като невидима ръка я обзе някакво напрежение.
Джак сви рамене.
— Сигурно съм се объркал. — Той насочи вниманието си към Армитидж, който следеше разиграващата се сцена с интерес, примесен с известна доза объркване. — Най-добре да решим какво ще правим с теб и Питър. Не можете да се укривате тук завинаги.
Али отново се озова насред бойното поле в душата й. От едната страна стоеше Рони Крей, който внушаваше ужас с всезнанието си, а от другата — Джак, нейният спасител, който я разбираше също като Ема. И докато мислеше за Ема, усети как в тялото й прииждат силата и куражът на приятелката й. Дали Ема щеше да излъже Джак? Али знаеше, че отговорът е „не“. Тогава как самата тя можеше да го направи?
— Познавах го — промълви тя.
— Мислил ли си как ще се измъкнете от този затвор? — обърна се Джак към Армитидж.
Вътрешностите на Али се бунтуваха.
— Този мъж ме отвлече от „Лангли Фийлдс“ — настоя тя.
Джак се обърна към нея.
— Защо не ми каза?
Али беше уплашена.
— Съ-съжалявам. Знам, че трябваше да ти кажа по-рано.
— Любопитно ми е защо не го направи. — Джак знаеше, че в никакъв случай не бива да допуска в тона му да се долови упрек. Видя как по лицето й, плувнало в пот, се прокрадва ужас.
Али наведе глава.
— Пазех тайната на Ема. Мислех си, че ако кажа само едно нещо, това неминуемо ще поведе към останалите.
— Но ти ми сподели за желанието на Ема да се присъедини към П-2. След това можеше да ми кажеш за Рони Крей.
Али пъхна ръце под бедрата си. Ръцете й бяха изпънати като струни.
— Той каза, че ако проговоря пред някого за него, ще ме намери и ще ме убие.
— И как ще разбере?
Али пак плачеше и не можеше да спре.
— Нямам представа, но той знаеше всичко за мен, включително какво съм правила с едно гадже, за лекарите ми, в коя болница съм родена.
Джак искаше да я прегърне, но интуитивно усещаше, че нито моментът, нито мястото са подходящи. Беше чел, че жертвите на похищение или изнасилване често реагират отрицателно, когато ги докосват, дори това да е истинското им желание.
Али дишаше тежко, сякаш току-що беше финиширала стометров спринт. „Ема, моля те, помогни ми да съм силна.“ Мислите й препускаха необуздано. В много отношения, при това съществени, Ема и Джак си приличаха. Затова му вярваше колкото на нея, затова можеше да сподели с него личните си страхове.
— Той присъства в сънищата ми. Винаги е там.
Стомахът на Джак се сви.
— Какво ти казва? Какво иска?
Тя хълцаше от плач.
— Не мога да си спомня. — Тялото й се разтресе от конвулсии. — Каквото и да е искал, ти пръв стигна до мен и ме спаси.
Той виждаше какъв ужас изпитва Али от този мъж. И как иначе? Целият й живот беше в неговите ръце. Изневиделица в съзнанието му ясно се откроиха направените с телеобектив снимки, които висяха в къщата на Мармозетката. Особено онази, на която Али и Ема вървяха през двора на „Лангли Фийлдс“.
Как, запита се той, Рони Крей или който и да се криеше под това име се е сдобил с цялата тази информация? Някои факти, като например за болниците и лекарите, бяха включени в публичните регистри, но други неща, като интимните подробности от личните й взаимоотношения, със сигурност не можеха да бъдат открити там. Ако този тип беше призрак, Джак щеше да разбере. Но човек? В такъв случай сигурно беше медиум.