Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
— Опасявам се, че не съм — отвърна президентът.
— Война се печели с измама. Ари Шамрон живее съгласно този девиз.
— Смятате, че Шамрон може да играе някаква игра?
— Когато става дума за него, всичко е възможно. Виждате ли, в Израелските тайни служби има хора, които искат Тарик мъртъв, независимо от политическата цена. Но за съжаление има и други, които биха искали той да има успех.
— В коя категория попада Шамрон?
Арафат се намръщи:
— И аз бих искал да знам.
Малко преди полунощ Бекуит изпрати Арафат до чакащата го лимузина. Двамата мъже — високият аристократичен президент и дребният революционер в маслиненозелена униформа и падаща на дипли кефия — бяха пълна противоположност.
— Разбрах, че утре след церемонията по подписването ще присъствате на прием в дома на Дъглас Канън — рече президентът. — С него сме добри приятели.
— Ние — също — отвърна Арафат. — Той подкрепи справедливостта на палестинската кауза много преди повечето американски политици. Искаше се голям кураж, като се има предвид, че беше сенатор от Ню Йорк, където еврейското лоби е толкова силно.
— Дъглас винаги е отстоявал позициите си и е водил добре политическите си битки. Точно това го отличава от повечето политици в този проклет град. Моля ви, предайте му моите приятелски поздрави, когато го видите.
— Ще го направя.
Двамата се ръкуваха официално пред Северната порта, после Арафат се обърна й се насочи към лимузината си.
— Направете ми още една услуга, мистър Арафат.
Палестинецът се извърна и повдигна въпросително вежди.
— И каква е тя?
— Пазете гърба си.
— Винаги — отговори Арафат. След това се качи на задната седалка на колата и се изгуби от погледа на президента.
42. Бърлингтън, Върмонт
— Името ти не е Доминик Бонар и не си секретарка в художествена галерия в Лондон. Работиш за израелското разузнаване. И напуснахме Монреал по този начин, защото твоят приятел Габриел Алон искаше да ме убие.
Устата на Жаклин пресъхна. Гърлото й се сви, сякаш щеше да се задуши. Но в миг си спомни какво й бе казал Габриел в Лондон: „Доминик Бонар няма за какво да се бои от този мъж. Ако той те притисне, озъби му се и ти“.
— За какво говорите, по дяволите? Не познавам никакъв Габриел Алон. Спрете тази шибана кола! Какво ви става?
Той я халоса по главата с пистолета: кратък, брутален удар, от който в очите й бликнаха сълзи. Тя вдигна ръка и докосна косата си: по нея имаше кръв.
— Копеле такова!
Той не й обърна внимание.
— Името ти не е Доминик Бонар и не работиш в картинна галерия в Лондон, а за Ари Шамрон. Ти си израелски агент. Работиш с Габриел Алон. Точно той пресече улицата, идвайки към нас в Монреал. Искаше да ме убие — повтори Тарик.
— Престанете да дрънкате всички тези глупости! Не знам за какво говорите. Не познавам никакъв Габриел, никакъв Ари!
Арабинът отново я блъсна — още един рязък удар, дошъл сякаш от изневиделица. Уцели я на същото място. Болката беше толкова силна, че независимо от усилието й да се сдържи, тя заплака.
— Казвам ви истината.
Последва още един удар, по-силен от предишните.
— Името ми е Доминик Бонар и работя за…
Тарик отново я удари жестоко. Имаше чувството, че ще загуби съзнание.
— Мръсник! — настръхна тя, ридаейки. Притисна раната с пръсти. — Къде ме водиш? Какво ще правиш с мен?
Той пак не й отговори. Ако се опитваше да я подлуди, успяваше. Когато заговори, в гласа му се долови нотка на съчувствие, сякаш му беше жал за нея. Жаклин знаеше какво се опитва да направи. Искаше да сломи последната й съпротива, да я накара да повярва, че е предадена и напълно сама.
— Ти си отишла в Тунис и си се представила за любовница на Габриел Алон, докато той е планирал убийството на Абу Джихад.
— Никога през живота си не съм била в Тунис, да не говорим за някакъв Габриел Алон.
Тарик вдигна пистолета да я удари отново, но този път тя видя замаха му и вдигна ръце да се предпази.
— Моля те! — извика. — Не ме удряй пак.
Палестинецът свали пистолета. Дори и той сякаш нямаше желание да я измъчва.
— Поостарял е, откакто го видях за последен път. И как иначе, като се има предвид онова, което е преживял.