Край на дежурството

Джейн Елсбъри беше съвсем нормално бебе — роди се три килограма, което бе малко под средното тегло, — но когато стана на седем, тежеше четирийсет и един килограма и вече бе запозната с песничката, която и до днес се появява в кошмарите ѝ: „Дебела, дебелана, не минава през вратата, пред банята остана, ака на земята.“ През юни 2010, когато майка ѝ я заведе на концерта на „Раунд Хиър“ като подарък за петнайсетия ѝ рожден ден, тежеше деветдесет и пет. Все още можеше да мине през вратата на банята без проблем, но ѝ бе трудно да си завързва обувките. Сега е на двайсет, теглото ѝ се е покачило до сто четирийсет и пет и когато гласът от безплатната „Заппит“, която получи по пощата, ѝ проговаря, всичко ѝ се струва напълно логично. Гласът е тих, спокоен и разумен. Казва ѝ, че е никой не я харесва и че всички ѝ се присмиват. Изтъква, че тя не може да престане да яде — дори сега, когато плаче, не престава да се тъпче с шоколадови бисквитки. Като някакъв Призрак на бъдещите Коледи, който отваря очите на Ебенизър Скрудж, гласът ѝ обрисува бъдеще, в което тя все повече ще пълнее. Всички в квартала (тя живее с родителите си на Карбайн Стрийт в квартала, наричан „Рай на селяндурите“), ще я гледат с отвращение. Ще ѝ лепнат прякора Дирижабъла и ще ѝ се подиграват: „Пазете се, лоената топка се задава. Внимавайте да не ви прегази!“ Гласът обяснява логично и разумно, че тя никога няма да има гадже, никога няма да я вземат на хубава работа, след като заради политическата коректност не назначават дебелани дори за циркови артистки, че около четирийсетата си година вече ще спи седнала, защото грамадните ѝ гърди ще затрудняват дишането ѝ, и че преди да умре от инфаркт на петдесет, ще чисти с прахосмукачка за кола трохите, попаднали в гънките на туловището ѝ. Когато се опитва да му възрази, че би могла да поотслабне — може би да отиде в някоя клиника — гласът не прихва, а я пита меко и съчувствено откъде ще вземе пари, след като доходите на родителите ѝ едва стигат да задоволят неутолимия ѝ апетит. Добавя, че те ще живеят по-добре, ако я няма, и тя се съгласява.