Борсов посредник

— Ти си сънувал.

— Какво искаш да кажеш? Видях те през щорите. Работеше си.

— Но снощи си легнах много рано. Трябва да е бил някой от другите. — Добави замислено: — Чудя се само какво може да са правили в кабинета ми?

Отидохме до софтуерното.

— Снощи някой от вас да е работил до късно, момчета? — запита тя.

Всички я изгледаха озадачено.

— Не — отвърна Анди. — Аз бях последен и си тръгнах някъде към десет. — Десет вечерта беше рано за тези хора.

— Не видяхте ли някого в кабинета ми?

— Не — повдигна рамене той.

— Сигурен ли си в това? Нямаше ли още някой там?

Анди вдигна ръце. Изглеждаше леко оскърбен.

— Прощавай, Анди, не те обвинявам в нищо. Но Марк ми каза, че снощи в три часа е видял някого в кабинета ми.

— Е, никой от нас снощи не е бил тук — заяви той.

Рейчъл ме изгледа разтревожено. Погледнахме в кабинета й.

— Има ли някакви следи? — запитах.

Тя се огледа, като внимателно провери за евентуални следи от чужди лица. Приближи се до един компютър в ъгъла. Познах го веднага. Това беше компакът на Ричард.

— Това е било размествано. Сигурна съм, защото оставям клавиатурата от тази страна тук. Сега е право пред монитора. Някой е бил тук!

— Кой би посмял да се вмъкне?

— Дуги! — възкликна тя. — Това е само Дуги! Не може да не си зърнал брада, нали?

— Разбира се, че не, защото в противен случай щях да разбера, че не си ти! — Опитах се да си припомня силуета, но не успях. В онзи момент бях толкова уморен и освен това дори не бях допуснал, че може да не е Рейчъл. — Може и да е бил той — казах. — Но честно ви казвам, че може да е бил и всеки друг.

— Господи! — простена тя и се втурна навън. — Всички ме чуйте — извика тя. — Веднага спрете, каквото и да правите! Дуги е бил тук снощи. Не знам точно къде се е отбивал или какво е правил, но искам всички да си проверите внимателно компютрите за всякакви вируси. И никой да не изпраща никакви файлове, докато не изясним всичко. Никаква електронна поща, нищо. Кийт, съобщи на всички за случилото се. Анди, ти провери сървърите и защитната стена.

Програмистите веднага се раздвижиха. Много от тях бяха силно разтревожени.

— Един господ само знае какво сме загубили — каза Рейчъл. — Не е чудно, че момчетата са изплашени.

Върнахме се в кабинета й и тя включи компютъра на Ричард. Наблюдавах пръстите й по клавиатурата. Очите й следяха внимателно екрана. След двадесетина минути тя се отпусна на стола.

— Не мога да открия нищо. Изглежда чисто. А сега да видя как е моята машина. Дуги веднъж се вмъкна в системите ни — каза, докато проверяваше компютъра си. — Но той го направи тогава, като се вмъкна по телефонните линии отвън. Затова инсталирахме една защита, наречена защитна стена, през която да протичат всичките ни комуникации с външния свят. Така защитата ни срещу външни похитители се улеснява много. — Тя замълча за момент, загледана в екрана си. — Но ако той се е вмъкнал в самото здание, това вече е съвсем друга работа. Тогава може да подава файлове по мрежата отвътре.