Опасно хоби

Труден въпрос, както схвана Грязнов.

— Лариса Георгиевна, вече говорихме за някои факти, с които разполагаме. За да се ориентираме дали да свалим обвинението от Богданов, или напротив, трябва да намерим, отпечатъци от пръстите му. Върху чаши, книги, на нещо друго… Помислете, моля. А този господин, нашият експерт, ще ги изкопира на дактолентата. Нали е възможно?

Лариса Георгиевна започна да обикаля бавно апартамента, да оглежда предметите наоколо и Грязнов разбираше каква мъчителна задача е поставил на жената, предадена от мъжа си и едва не загинала, а сега трябва да му търси оправдание… Най-накрая тя влезе в банята и веднага извика Грязнов: показа му цяла редица с флакони одеколон — френски, английски… Попита дали ще станат? Експертът ги погледна и изразително вдигна палеца си.

Като почувства, че тя по малко се възстановява от угнетеното състояние, Грязнов попита каква е била фирмата на мъжа й. Лариса сви безразлично рамене.

— Малко съм се интересувала от неговите работи… Но мисля, че се наричаше много съвременно: съвместно предприятие „Доверие“.

Той се усмихна и оцени своеобразния хумор на ситуацията.

— А къде се помещаваше, ако не е тайна? И с кого е ръководел това „предприятие“ съпругът ви?

— Мисля, че с унгарци… Ами да, нали казахте, че отлетял за Будапеща? А къде се е намирала? Един дявол знае, някъде в Чертаново. Фирма… Смехории. Държеше под наем едностаен апартамент на първия етаж, с телефон и санитарен възел, естествено. По-скоро е пиел там и е водел жени… — Лариса се въздържа от грубост, за малко да се изтърве, но презрително сви устни.

Грязнов поклати съчувствено глава.

— Не знаете ли адреса?

— Ако трябва, ще го намеря.

Тя се оттегли в спалнята и извади върху леглото чекмеджето на нощното шкафче, отгоре с нощна лампа във вид на цъфнало лале. В чекмеджето, под камарата с носни кърпи, бяха разпилени много визитни картички. Лариса взе десетина и ги хвърли на леглото.

— Избирайте, коя ще свърши работа — извика тя Грязнов.

Визитките на генералния директор бяха луксозни: лицевата страна — на руски и английски, от обратната — на унгарски. Лакиран картон, плътен, златист, трябва да направи достойно впечатление на възможните клиенти. Но Грязнов се интересуваше от друго — от адреса: Чертаново, улица „Сумска“, номер, апартамент… Виж ти! Телефон, факс.

— Много ли хора работят при него във фирмата?

— Ха! Та той държеше, мисля, едно момиче, да отговаря по телефона: Шефът току-що излезе… Какво да предам на шефа? Видях го веднъж това курве — по-добре да си беше сложил телефонен секретар.

— Но тогава как е съумял според вас да получи такъв кредит за тридесет милиарда рубли?

— Колко?! — Ако имаше достатъчно сили, тя сигурно щеше да прихне, но успя да отговори на шегобиеца милиционер дори не с ирония, а с най-голямо презрение: — Мен ли питате? Как става всичко в тая държава? Сигурно срещу лъжа. Срещу обещания. Или, както е модерно, срещу намерения. Господи, вие ли не знаете, какво, не ви ли се случва да работите с нормални хора… — Тя махна слабо с ръка.