Жестоки игри [bg]

Хич не му дадох време да се замисля.

— Защо уби Хендлър и Гутиерес?

— Нали ти казах, че не съм. Холстед и Ърл го направиха. Гюс им каза да изпипат нещата така, че да прилича на изнасилване. Холстед после ми каза, че Ърл бил идеален за тая работа — накълцал ги като истински садист. Особено учителката. Холстед я държал, а Ърл работел с ножа.

„Двама мъже, може би трима“, беше казала Мелъди.

— И ти си бил там, Тим.

— Не. Да… аз ги закарах. С изгасени светлини. Беше мрачна нощ, без луна, без звезди. Обиколих паркинга, после се сетих, че може да са ме забелязали, подкарах към Палисейдс и накрая отново се върнах. Те още не бяха свършили. Зачудих се какво ли правят още. Пак се завъртях напред-назад и когато се върнах, те тъкмо излизаха. Бяха облечени в черно, като демони. Но кръвта се виждаше дори върху черните дрехи. Те миришеха на кръв. Бяха оплескани целите, кървавите петна лъщяха върху плата.

„Тъмни мъже.“ Двама, може би трима.

Той замлъкна.

— Това не е краят на историята, Тим.

— Това е. Съблякоха се в колата и скатаха ножа в един брезентов чувал. Изгорихме ги в един каньон — дрехите, чувала, всичко. Каквото остана го хвърлихме от пристана в Малибу. — Той замълча отново, останал без дъх. — Не съм убивал никого.

— Те казаха ли нещо в колата?

— Холстед мълчеше като надгробен камък. Направо ме стресна, толкова превъртял изглеждаше. А той си е голям гадняр. Оная история за хлапето, дето го нападнало с нож, беше пълна измишльотина. Изгонили са го от училището за това, че пребил много зле няколко ученици. Преди това го изритали от морската пехота. Тоя човек обожаваше насилието. Но каквото и да е станало в апартамента, здравата го беше разтресло. И думичка не обели.

— А Ърл?

— Ърл се държеше по-иначе, но и той беше превъртял. Клатеше се напред-назад като аутист. Мърмореше си нещо, все повтаряше: „Мръсник такъв“. Шантава история. Извратена. Накрая Холстед му каза да си затваря шибаната уста и оня също му се озъби, излая нещо на испански. Ърл приказваше често на испански. Холстед му се разкрещя и аз си помислих, че ще се разкъсат един друг. Опитах да ги успокоя, все им повтарях за Гюс. При Ърл тоя номер винаги минаваше. Чиста проба психопати, и двамата.

— Спести ми псевдонаучните си напъни и ми кажи как уби Бруно.

Той ме погледна и в очите му блесна нова порция страх.

— Ти май знаеш всичко, а?

— Каквото не знам, ти ще ми го кажеш. — Размахах пистолета във въздуха. — Бруно.

— Ние… те го направиха на следващата вечер. Холстед не искаше Ърл да идва, но Гюс настоя. Каза, че работата била за двама души. Имам чувството, че ги настройваше един срещу друг. Аз въобще не бях там. Холстед е карал колата и е свършил мръсната работа. Използвал бейзболна бухалка от склада на „Ла Каса“. Бях там, когато той се върна и разказа на Гюс. Заварили търговеца тъкмо докато си ядял вечерята и го пребили направо в кухнята. Ърл доял остатъка от храната.