Сигурно място [bg]

— И без съмнение щяхте да поискате още повече третия път?

— Защо не? Тери смяташе, че къщата сигурно струва четвърт милион. Но каза, че трябва да й дадем време да си поеме дъх — измамно чувство за безопасност или нещо такова. Да речем, един месец. Щяхме да ходим в Париж за няколко дни. Той беше взел петте бона…

— А сега те са у теб, нали, Таня?

— Не. Така и не ми ги донесе.

— Не очакваш да ти повярваме, нали? — намеси се Трой.

— Не лъжа. Той ги скри, щот’ мислеше, че вие може да претарашите апартамента със заповед за обиск. А после не можа да си ги вземе заради оня гаден педал, дето го шпионираше. С бинокъл.

Барнаби си помисли, че това определено се връзва с казаното от Бенет за поведението на Фейнлайт. Парите сигурно бяха скрити заедно с дрехите в раницата. Намериш ли я, удряш джакпота.

— Знаеш ли как е взел втората порция пари? — попита сержант Трой, като се опита да изрази иронично търпение, но както винаги не успя да го докара както искаше — просто си прозвуча сърдито и заядливо, дори в собствените му уши.

— Както и първата. Колко начина знаете за вземане на откуп?

— Може да се проследи жертвата, да й смачкаш главата в капака на някоя кола и просто да вземеш парите.

Таня се втренчи в Барнаби, който бе казал това, после в сержант Трой и отново в Барнаби.

— Лъжливи копелета. Не бихте измисляли такива лъжи, ако той беше тук да се защити. Тя ги е оставила в Картърс Ууд, точно както и първия път.

— Госпожа Лорънс не е оставяла никъде никакви пари. Беше решила да не плаща й да върне парите в банката.

— Да бе, така казва тя…

— Тя нищо не казва — обади се Трой. — Защото от три дни е в интензивното. Дори не се знае дали ще дойде на себе си.

Барнаби погледна момичето от другата страна на масата. Беше станала трогателно неуверена и главният инспектор изпита съжаление към нея.

— Той има много прояви на насилие, Таня.

— Не е вярно — извика тя и веднага опроверга собствените си думи. — Имаше причини.

— Да извади нож и да нападне с него…

— Не е вадил нож. Тери е бил най-малкият, поел е вината върху себе си, за да го приемат. Тоя, дето го е направил, е щял да получи доживотна. На улицата трябва да те приемат. Иначе си мъртъв.

Трой мислеше да попита за стареца, захвърлен в канавката, но с учудване установи, че всъщност няма желание да го направи. Несъмнено се бореше със симпатията, която изпитваше. Не към Джексън, абсурд, а към момичето. В момента изглеждаше толкова тъжна и очевидно едва се сдържаше да не заплаче. Барнаби обаче нямаше подобни задръжки.