Хоризонти [bg]

Вайо погледна вбесено съпруга си.

— Май никой друг не иска да отиде.

Фаун заговори тихо:

— Всички загубихме близки хора. Нийта изгуби партньорката си, Сумак чичо си, а пък аз… Ако Аркади успее да спаси крака на Бар, ще е истинско чудо.

Аркади изсумтя гневно. За него това бе просто работа.

— Трябва да действаме заедно — добави Фаун. — И да не бързаме.

Вайо я погледна с омраза.

— Нямаш представа какво е да изгубиш дете!

Сред безсмислените неща, които можеше да й каже, „Напротив, знам“, беше първото, което й хрумна. Но Фаун премълча и я обзе облекчение, когато Вайо изхлипа:

— Аулет е толкова мъничък…

— Сигурна съм, че Даг би искал да се върна, за да се погрижа за вас — обади се Сумак. Погледът й бе насочен към Фаун и казваше: „Най-вече за теб“.

Все някой обаче трябваше да е практичен, затова Фаун каза:

— По пътя видяхме още едно мъртво муле. Не знам дали сте обърнали внимание, но всичките мъртви животни си бяха с товара. Ако бяха умрели от изтощение, хората от кервана нямаше да си оставят стоката, а и щяха да ги одерат заради кожите. Което пък означава, че са били принудени да се спасяват с бягство. Само че досега не попаднахме на нито един човешки труп.

Сумак се намръщи.

— Да, ясно е, че на север има неприятности. Освен че не се разминаваме с други пътници, не ми се нрави, че нито един не бяга в нашата посока.

— С изключение на първата злина — изтъкна Фаун.

— Точно така. — Сумак се намръщи още повече. — Не е много разумно да продължаваме напред. Още по-зле е, ако решим да се върнем. Ще сме напълно открити в онази обгоряла пустош. Да останем тук няма смисъл. Нанесохме тежък удар на ятото глинени прилепи. Няма спор обаче, че те ще се върнат. Най-лошото ще е, ако се пръснем из гората без никакъв план.

Всички се бяха събрали около огъня и гледаха глупаво като мулетата.

— Да си приготвим оръжията — предложи Аш.

— Задължително — съгласи се Сумак. — Но сме прекалено много, за да се скрием, и прекалено малко, за да ги отблъснем.

— Мисля — обади се отново Фаун, — че мулетарите са били поробени. — Огледа недоумяващите лица и продължи: — От това ме е страх повече, отколкото от глинените. Говорила съм в Гласфордж и Рейнтрий с хора, които са преживели подобно нещо. Имаш чувството, че умът ти си е на място, знаеш какво вършиш, но желанието ти е да изпълняваш заповедите на злината. Ако те накара да нападнеш приятели или да изядеш собствените си деца, в момента ти се струва, че това е най-разумната постъпка. А след това помниш какво си правил. Най-важното е какво да направим, за да предпазим всички от обсега на злината.

Сумак се замисли, после заговори с най-спокойния глас, който Фаун беше чувала. Гласът на истински патрулен.