На крачка от гроба [bg]

— Млъквай — повтори той, криволичейки сред лабиринта от полицейски коли, образувал се около срутената сграда.

— Защото всеки добър адвокат би определил това като нарушение на правата ми — продължих, игнорирайки го.

Той ми хвърли кръвнишки поглед в огледалото за обратно виждане.

— Млъквай, мамка му — отвърна, натъртвайки всяка дума.

Ситуацията не беше нормална. Е, разбира се, това бе първият път, когато ме арестуваха, но все пак. Подуших въздуха. Айзък миришеше на нещо, но не можех да разбера на какво. Не бях свикнала да определям нещата по миризмата им.

След няколко минути Айзък вече се бе измъкнал от данданията и бе излязъл на пътя. Изръмжа сякаш от задоволство и отново срещна погледа ми в огледалото за обратно виждане.

— Срамота, Катрин. Младо момиче, целият ти живот е пред теб, а ти го захвърляш и се замесваш с престъпна група за трафик на бели робини. Дори си убила дядо си и баба си, за да прикриеш следите си. Трагедия.

— Полицай Тъпанар — ясно рекох, — върви си го начукай.

— О-ох, какъв език само — изкудкудяка Айзък. — Но не се изненадвам да го чуя от теб. Дори собствената си майка си искала да продадеш, нали?

— Ти явно си най-тъпият… — започнах бясно, но спрях и отново поех дълбоко дъх. Айзък знаеше прекалено много, а пък аз знаех на какво миришеше той.

Тъкмо когато насочи пистолета си към мен, се катапултирах на предната седалка. Той стреля, но куршумът вместо в мен се заби в задната седалка. Колата опасно поднесе, когато той отново опита да се прицели.

Треснах главата му във волана. Колата се отклони от пътя, който, слава Богу, беше празен заради ранния час, и аз грабнах кормилото, за да не катастрофираме. Когато секунди по-късно Айзък вдигна глава, замаян и кървящ, държах пистолета му, насочен към него.

— Отбий спокойно и бавно или мозъкът ти ще се разхвърчи из цялата кола.

Той се опита да ми отнеме оръжието, но аз го фраснах с него по брадичката, преди пръстите му дори да успеят да го докоснат.

— Опитай отново, вампирска постелко. Пък да видим дали ще успееш.

Той се ококори. Изсмях се неприятно.

— Да, знам какво си ти. Избери си име — вампирски слуга, вампирска постелка, каквото ти харесва. Смърдиш на вампири и то не само на мъртвите. Когато се съсухрят, миришат по друг начин, кой да се сети за това обаче? И така, чие момче за всичко си ти? Чий блед студен задник целуваш с надеждата и ти един ден да бъдеш превърнат?

Айзък спря колата. Вече бяхме отбили от пътя.

— Правиш най-голямата грешка в живота си.

Превключих автоматичната скорост на „паркиране“ и го сграбчих за топките, преди дори да успее да извика. Той се разпищя, когато стиснах силно.

— Кой беше? Кой те изпрати да ме довършиш?

— Майната ти.

Започнах да мачкам орехчетата му, сякаш бяха топки за освобождаване от стреса. Айзък запищя пронизително и моментално ме заболя главата.