Смърт в сенките [bg]

Защото, също като оптимизма му, и песимизмът му имаше личен и професионален аспект. Не можеше да си затвори очите пред факта, че бе на път да разруши най-старото приятелство в живота си. Фиона бе поискала от него повече, отколкото той можеше да й даде, но независимо от това, сигурно считаше, че той я е предал. Че е предал и нея, и Кит. Предната вечер се опита да им се обади няколко пъти, но отговаряше само телефонният секретар. Несъмнено Фиона бе решила, че трябва да прослушват обажданията — и очевидно Стив не бе в списъка на одобрените лица.

Лошото бе, че тя имаше право — и от морална, и от емоционална гледна точка. Но от практическа гледна точка той бе прав. И тези две стойности се изключваха взаимно. Откакто бе станал зрял мъж, изпитваше задоволство, че обичаната от него работа не бе му изневерявала, и не го бе принудила да жертва в нейно име нещо, което му бе скъпо. Беше виждал как такива неща се случват на негови колеги — разбити бракове, деца, превърнали се във врагове, съсипани приятелства — и винаги си бе казвал, че същото би могло да се случи и на него.

Този път късметът му не бе проработил. Най-близката му приятелка бе охладняла към него, животът на най-добрия му приятел беше в опасност, а той не можеше да се намеси. Случаят не беше негов. Ако изобщо имаше някаква представа как се развиват събитията, това се дължеше на добрата воля на Сара Дювал. Но Стив работеше достатъчно дълго като криминалист, за да съзнава, че такива случаи са костелив орех. Най-трудно бе да заловиш престъпник, който няма никаква явна връзка с жертвата и действа в съгласие с някаква своя логика, неразбираема за останалите, който почти не оставя следи и е достатъчно интелигентен, за да не допуска преследвачите в опасна близост до себе си. В повечето случаи такива убийци биваха залавяни случайно. Съседи се оплакваха от миризмата на каналите; рутинна проверка на регистрационните номера доказваше незаконна подмяна на номер; пътна полиция спряла убиеца за превишена скорост.