Артър & Джордж [bg]

— Не се вълнувай, татко. Имах предвид, че иска просто да се ожени. Нищо конкретно.

— Просто да се ожени — повтори викарият и погледна своя високопоставен гост. — Смятате ли, че е възможно, сър Артър?

— Лично аз — позасмя се Артър — бях женен съвсем конкретно. Доколкото знам, така е общоприето и бих го препоръчал на всекиго.

— В такъв случай — викарият се усмихна за пръв път — ще трябва да забраним на Джордж всякакъв друг брак, освен конкретния.

Когато се върнаха в хотел «Импириъл Фамили», Артър и секретарят му седнаха на късна вечеря, после се оттеглиха в една свободна пушалня. Артър запали лулата си, а Уд извади кутия евтини цигари.

— Чудесно семейство — каза сър Артър. — Скромно, впечатляващо.

— Така е.

Внезапен страх обзе Артър при спомена за думите на мисис Ейдълджи. Ами ако идването им предизвикаше нови преследвания? В края на краищата Сатаната — или по-точно Бог Сатана — все още бе нейде навън и остреше както перото си, така и извития инструмент с разширяващо се острие. Бог Сатана — до колко гнусни извращения може да стигне една официална религия, щом започне своя необратим упадък. Колкото по-скоро се срути цялото здание, толкова по-добре.

— Уди, ако нямаш нищо против, бих искал да те използвам като учебна мишена. — Той не изчака разрешение; а и секретарят му не сметна за необходимо да отговори. — Засега има три страни на случая, които не мога да разбера. Празнините чакат да бъдат запълнени. И първата е защо Ансън застава срещу Джордж Ейдълджи. Ти видя писмата му до викария. Да заплашва със затвор един ученик.

— Прав сте.

— Той е достойна личност. Проучих го. Втори син на втория граф Личфийлд. Служил в кралската артилерия. Полицейски началник от 1888 година. Защо такъв човек би написал подобно писмо?

Уд само се изкашля.

— Е?

— Не съм следовател, сър Артър. Чувал съм ви да казвате, че елиминираш ли невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятно да звучи.

— Уви, формулировката не е моя. Но я подкрепям изцяло.

— Затова от мен няма да излезе следовател. Зададат ли ми въпрос, търся най-очевидния отговор.

— И какъв ще е твоят очевиден отговор по случая с капитан Ансън и Джордж Ейдълджи?

— Че той не харесва цветнокожите.

— Не, това наистина е твърде очевидно. Толкова очевидно, че не може да бъде истина. Каквито и грехове да има, капитан Ансън е английски джентълмен и полицейски началник.

— Казах ви, че не съм следовател.

— Да не губим надежда толкова бързо. Нека видим как ще се справиш с втората празнина. Ето я. Ако не броим онзи ранен епизод с прислужницата, преследването на семейство Ейдълджи се дели на два отделни етапа. Първият продължава от 1892-ра до началото на 1896 година. Тормозът е свиреп и се засилва. После изведнъж спира. Седем години не се случва нищо. Сетне започва пак и бива наранен първият кон. Февруари 1903 година. Защо прекъсва, това не мога да разбера, защо прекъсва? Следовател Уд, как смятате?