Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Игрите на Немезида [bg]
Игрите на Немезида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрите на Немезида [bg]

Электронная книга - «Игрите на Немезида [bg]». Краткое содержание книги:

Пътят към хиляда нови светове е открит и най-голямата треска за земя в човешката история е започнала. Докато вълна след вълна от колонисти потеглят в неизвестното, структурите на властта в старата Слънчева система започват да се разпадат. Кораби изчезват безследно. Тайно се създават частни армии. Единствената останала проба от протомолекулата е открадната. Терористични атаки поставят вътрешните планети на колене. Докато новият човешки ред се мъчи да се роди сред кръв и огън Джеймс Холдън и екипажът на „Росинант“ трябва да се борят, за да оцелеят и да се върнат в единствения дом, които им е останал.
„Забележителен разказ за насилие, интриги, амбиции и надежда… Кори неумолимо нагнетява напрежението в тази динамична история за герои и бунтовници, борещи се за свобода. С достатъчно тръпка и неочаквани обрати за три холивудски блокбъстъра, този роман стои чудесно самостоятелно, което улеснява новите читатели, наред със заклетите фенове на поредицата, да се гмурнат в приключението“. „Пъблишърс Уикли“
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 203
Перейти на страницу:

Междувременно обаче си имаше по-непосредствени проблеми. Целта им бе да стигнат дотам и ако идеята беше да местят крак след крак от Преизподнята във Витлеем до аркологичната сграда в Балтимор, в плана имаше някои дупки. Големият окръг поставяше около три милиона души между него и мястото, където отиваше, ако поеме по най-прекия път. Гъсто населените градски центрове му се струваха лоша идея. Той се надяваше, че ще могат да останат малко на запад от тях и да ги заобиколят. Бе доста сигурен, че има защитена природна зона, по която да минат. Не че бе прекарвал голяма част от времето си на Земята в къмпингуване. Но с това разполагаше. Вероятно би се справил, ако беше сам.

— Как си, Прасковке, държиш ли се?

Клариса кимна. Затворническият ѝ болничен халат бе окалян от горе до долу, а косата ѝ висеше дълга и сплъстена. Беше прекалено мършава и бледа. Изглеждаше като призрак.

— Добре съм — каза тя. Което бяха глупости, но какво можеше да направи Еймъс? Беше тъпо изобщо да я пита.

И така те вървяха, като се опитваха да си пестят силите, и търсеха места, където може да има прясна вода. Горе край магистралата видяха няколко пункта за първа помощ, мъже и жени с ленти на ръкавите и генератори за осветление. Светлината никога не бе повече от мътен здрач, дори по пладне. Облаците пречеха на част от топлината да излети в космоса, но скриваха и слънцето. Чувството бе за ранна зима, а би трябвало да е лятна жега. От време на време попадаха на нови развалини: изкормена сграда, с избити от стоманено-керамичните подпори стени, скоростен влак, полегнал на една страна като мъртва гъсеница. Труповете, които намериха край пътя, изглеждаха загинали при първоначалния взрив.

Повечето от вцепенените бежанци с мъртви очи по пътищата, изглежда, се насочваха към пунктовете, но Еймъс гледаше да се държи настрани от тях. Първо, бе прекалено очевидно, че Прасковка не би трябвало да се разхожда свободно сред законопослушните земни жители, а на Еймъс хич не му се водеха дълги разговори на тема дали законите още важат в постапокалиптична обстановка. Пък и така или иначе, там не можеха да намерят онова, от което се нуждаеха. Затова той си отваряше очите и вървеше на североизток.

Въпреки това минаха три дни, преди да намери каквото търсеше.

* * *

Палатката бе на около седем метра встрани от пътя. Всъщност не беше истинска палатка, а по-скоро брезент, опънат върху въже между един електрически стълб и бледо дръвче. Отпред обаче гореше огън, а един мъж, надвесен над него, пъхаше клонки в димящите пламъци. На стълба бе облегнат електрически мотоциклет, чийто екран бе тъмен, дали защото пестеше енергия, или просто не работеше. Еймъс се приближи, като гледаше да държи ръцете си така, че другият да ги вижда през цялото време, и спря на около четири метра разстояние. Прасковка се препъваше редом с него. Той реши, че за всеки, който не я познава, тя не изглежда особено опасна.

— Здрасти — поздрави Еймъс.

След дълга пауза другият мъж кимна.

— Здрасти.

— Накъде отиваш? — попита Еймъс.

— На запад — отвърна онзи. — Всичко на изток оттук е съсипано чак до крайбрежието. Може би на юг също. Ще видя дали мога да стигна до някое топло местенце.

— Да, нещата са осрани навсякъде — отбеляза Еймъс, сякаш стояха до някоя будка за кафе и си бъбреха за времето. — Ние отиваме на североизток. Към района на Балтимор.

— Или каквото е останало от него — изсумтя мъжът. — Не се обиждай, но мисля, че планът ти не струва.

— Няма нищо. И аз си мислех същото за твоя.

Мъжът се усмихна и не посегна за пистолет. Ако изобщо имаше. Сред законопослушното земно население нямаше толкова много пистолети, колкото в Пояса. А щом човекът бе склонен да дрънка толкова дълго, без да ескалира напрежението или да предприеме нещо, значи вероятно не бе хищник. Просто още един счетоводител или медицински работник, който тепърва свикваше с мисълта колко малко означава дипломата му сега.

— Бих ти предложил размяна — каза Еймъс, — ама нямаме нищичко.

— Бих ви помогнал, но палатката побира само един.

— Аз съм дребна — пошегува се Прасковка, но само донякъде. Каквато бе мършава, сигурно усещаше по-силно студа, а Еймъс бе принуден да признае — когато му обръщаше внимание, — че е станало доста мразовито.

— Искате ли приятелско предупреждение? Изминете няколко километра на север, преди да продължите на изток — каза мъжът.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 203
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)