Боен ястреб [bg]

След това щеше да има оцелели и щяха да се появят кадри с разрушени домове и черногорски танкове по улиците на селата, и трупове, много от които на деца.

— Как могат да правят това?! — изпъшка Франк.

Тъкър смяташе, че е все едно. Една-единствена цел започваше да блести пред неговите очи.

Танковете трябваше да бъдат спрени преди да стигнат дотук!

Франк се втурна по една странична уличка, за да помогне на бременна жена, която придържаше корема си с ръце и се опитваше да се добере до тях. Върна се при Тъкър, като подкрепяше жената.

След безкрайни усилия най-накрая наближиха покрайнините на селото. Далеч напред единият от братята махаше на Тъкър и сочеше пряката, за да отклони колоната по нея.

Нямаше нужда от допълнително окуражаване, за да бързат.

Още един снаряд удари площада зад тях и изпрати в небето огън и дим. Взривната вълна ги тласна напред. Артилерийските залпове следваха един след друг, снарядите сееха разрушения. Дим изпълваше въздуха, миризмата беше лютива. Викове и писъци на изплашени деца отекваха в набързо опразнените улици. Десетки хора вече следваха Тъкър, други бързаха да стигнат до заветната цел.

Клаксон привлече вниманието му надясно. Шкодата се спускаше по стръмна улица от горните редове къщи на селото и едва се провираше в тясното пространство. През предното стъкло, сега набраздено от пукнатини, се виждаше непоколебимото и нетрепващо лице на Джейн. Тъкър го помнеше от Афганистан — Джейн в боен режим.

Изпита облекчение, когато я видя, и изпусна дъх, който не знаеше, че е стаил.

Колата стигна до потока местни хора и продължи заедно с Тъкър. Беше пълна с хора, насядали един върху друг. Дори на коляното на Джейн седеше момченце на две или три годинки и тя го придържаше с една ръка, докато шофираше, сякаш беше собственият ѝ син.

Свали прозореца и заговори, докато се движеше успоредно с него.

— Взех колкото успях, но нагоре е ад. Видя ли взривовете в далечината?

Той кимна. Тревогата ѝ ясно показваше, че си дава сметка какво означава всичко това.

Стигнаха края на селото и поеха на север — там един от синовете на Йосиф ги чакаше пред двойна врата, през която се влизаше в подземие, изкопано в хълма. Приканваше ги да влизат и ги побутваше да бързат.

Джейн обясни:

— Научих от местен човек, че пещерите от тази страна на селото се използват като общи изби за съхраняване на продукти. Вкопани са дълбоко в земята и би трябвало да им осигурят някаква защита.

Тъкър се надяваше да е така.

Когато стигнаха входа, Джейн свали хората от колата и подаде детето на една възрастна жена, която като че ли го познаваше. Джейн продължи да гледа след детето, докато жената го внасяше през вратата на избата, с угрижено лице, явно замислена за собственото си дете.

Франк, Нора и Тъкър свалиха останалите хора в избата, след това слязоха по стъпалата след тях.

Затвориха вратите.