Хаос [bg]

Худ погледна пететажната сграда. Прозорците бяха закрити с щори. Беше сигурен, че зад тях има материали, отразяващи радиовълните.

Балон ядосано захвърли листа.

— Затова ли дойдохме тук?

— Който плаща, той да му мисли — заяви Стол. — Трябваше да се сетим, че тая работа няма да е толкова фасулска като да се вмъкнеш в правителствените компютри.

Още докато го казваше, разбра, че е направил грешка. Балон светна с фенерчето право в очите му и попита:

— Можете да се вмъквате в компютрите? Стол изгледа гузно Худ и каза:

— Ами… Искам да кажа, че се налага. Но това е абсолютно незаконно, особено…

— Опитахме се да се вмъкнем в компютрите на „Demain“ — каза Балон, — но Доминик не е включен никъде. Няколко от най-добрите ми специалисти работят върху проблема.

— Това е защото вероятно не сте знаели какво да търсите — намеси се Нанси. — Търсихте ли в игрите?

— Не, защо?

— Защото в тях могат да се кодират съобщения, както и секретни входове към други игри. Аз например съм скрила един „Тетрис“ в една от игрите, които направих за „Demain“.

— Но кой би се сетил да търси задействащ код в някоя невинна приключенска игра?

— Никой — каза Нанси. — Но точно там е номерът. Един прост задействащ код. Програма в някой компютър на края на света може да зареди игра с расовоненавистническо съдържание в целия Интернет.

— Защо не ми каза нищо за това? — запита напрегнато Худ.

— Честно казано, ей сега ми хрумна — изсумтя тя. — И през ум не ми е минавало, че някой ще разпространява игри по целия свят посредством междинна програма-игра. Защо твоят компютърен гений Мат Стол не се досети за това, а?

— Тя е права — каза Стол. — Трябваше да се досетя.

— Значи игрите, разпалващи расова омраза, са скрити — каза Худ. — И къде да ги търсим? А дори и да ги открием, можем ли да проследим произхода им до „Demain“?

— Трудно е да се каже къде да ги търсим — каза Стол. — Той може да е направил така, че програмата да се завърти през няколко игри. Разбираш ли, тя може да е като вирус. Програмиран да избухне във всеки момент.

— Значи нямаме никакъв шанс — проговори с отвращение Балон.

Худ погледна часовника си.

— Сега влиза в мрежата — каза той. — Нанси, сигурна ли си, че не знаеш абсолютно нищо повече?

— Ако знаех, щях да ти кажа, Пол.

— Знам. Само си мислех дали нещо не ти се е изплъзнало от паметта.

— Не. Освен това не аз правя окончателните варианти на програмите. Аз задавам параметрите, контурите, а други хора ги осъществяват в цвят, преди да се появят на екраните ви. Плащат се големи пари и се изисква пълна лоялност към шефа.

За момент всички замълчаха. После Стол плесна с ръце и възкликна:

— Сетих се как да го направя! Знам как да пипнем това копеле!