![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
Витери не можеше да се съгласи.
- Няма да направ...
Катерина не го остави да довърши. Тя дръпна спусъка два пъти и отвори две перфектни дупки в челото на кардинала. Лицето на Донато нямаше време дори да регистрира изненадата му. Задържа се на крака още секунда, мускулната памет го държеше прав, след което най-дълго изпълняващият длъжността „Държавен секретар“ в историята на Ватикана, се строполи на пода.
Планът се промени.
- Е, Ваше Светейшество - продължи Амато и се обърна към папата, - в крайна сметка май сама трябва да си свърша работата.
Когато се обърна, сърцето ѝ пропусна следващия си удар. Там, където първосвещеникът беше стоял само допреди миг, нямаше никого. Той беше изчезнал - както и Рабер и хората му, Александър, Габриела... и странникът.
- Къде отидоха? - изкрещя жената и се обърна към своите хора. - Не ги ли наблюдавахте?
И тогава Катерина видя необяснимото. Хората ѝ стояха на същите места, на които бяха позиционирани допреди малко, но някак си бяха сюрреалистично застинали, като че ли замръзнали на място. Очите на всички бяха вперени в мъртвото тяло на кардинал Витери.
- Какво, по дяволите, правите? - развика се Амато, отиде до най-близко стоящия и го ритна в сгъвката на крака.
Той се огъна и като че ли се съживи, заедно с останалите.
Какво им ставаше на хората ѝ? Толкова улисани ли бяха в крамолата ѝ с Витери, че не бяха забелязали кога пленниците им се бяха измъкнали? Как можеше толкова добре тренирани мъже да бъдат толкова разсеяни? Нещата й се струваха направо нереални. Свръхестествени.
- Измъкнаха се! - провикна се Катерина и френетично започна да претърсва стаята, докато хората ѝ излизаха от унеса и се заемаха със същата задача. Зад големия шкаф - нищо. Библиотеката - беше стандартна, нямаше скрити проходи. Ъгълът, до който стоеше странникът и до който се намираше голямо позлатено огледало... огледало с панти.
Панти.
Катерина го грабна и го издърпа навън, зад него се откри тъмен коридор.
- Тръгнали са насам! - изкрещя на хората си тя. - След тях! Убийте ги всичките!
73
19,52 часът.
Коридорите зад кабинета на папата
- Оттук, Ваше Светейшество. Внимавайте къде стъпвате. Малко е стръмно.
Рабер съпровождаше понтифика през древния коридор, който водеше от папския кабинет към една малка библиотека един етаж по-надолу. Зад тях ги следваше странникът, заедно с Габриела и Александър. Комендантът беше наредил на последните си останали гвардейци да застанат на пост в прохода, тъй като беше сигурен, че липсата им щеше да бъде забелязана изключително бързо.
- Добре ли си? - обърна се Григорий към непознатия, който се намираше точно зад него.
Човекът не беше загубил изключителното си спокойствие от момента, в който за първи път се изправи пред папата. Дори хаосът от последните няколко минути не беше способен да промени този факт.
- Добре съм - отвърна мъжът и дари първосвещеника с нежна, окуражителна усмивка, видима дори и на слабото осветление.
- Какво се случи там? - попита Александър зад тях. - Какво накара тези хора да ни оставят да се измъкнем?
Габриела го потупа по рамото.
- Просто приеми, че успяхме да го сторим - прошепна тя. - Имай малко вяра.
Трекио се въздържа от отговор. Това не беше най-подходящият момент да обсъждат вярата си. И все пак, каквото и да беше разсеяло похитителите им, каквото и да беше задържало погледите им другаде, докато се измъкваха, беше далеч от онова, което можеше да възприеме. Или да обясни.
Беше нещо близко до чуд...
- Тук трябва да завием наляво - съобщи Рабер, когато стигнаха до разклонение във формата на вилица.
Групата го последва.
Изстрели нарушиха тишината зад тях. Първо се разнесе стрелба от лишените от заглушители оръжия на гвардейците, след което заглъхналото свистене от тези на мъжете с Амато. Престрелката трая само няколко секунди и отново налегна тишина.
- Всичко свърши - нежно каза странникът. - Ваше Светейшество, хората ти са мъртви.
Папата се прекръсти върху гърдите си и продължи напред. Войниците зад тях бяха последната им отбранителна линия. Бяха останали съвсем сами.
- Накъде тръгнаха? - попита един от мъжете с Катерина, когато стигнаха до разклонението във формата на вилица. Нито една от възможностите не носеше някакви отличителни знаци - просто каменни стени, които се виеха напред.