Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Едеса се намира в днешна Турция. Името й е Урфа.
За битката при Тир и всичко, което се отнася до града, вж М. Шехаб, Тир по времето на кръстоносните походи, изд. Адриен-Мезонньов, Париж, 1975 г.
Алепчанинът Камаледдин Ибн ал-Адим (1192–1262) посвещава на историята на своя град само първата част от живота си. Претрупан от политически и дипломатически задължения, посветил много време на пътуванията си из Сирия, Ирак и Египет, той прекратява воденото на хрониката през 1223 г. Оригиналният текст на неговата История на Алеп е публикуван от Френския институт в Дамаск през 1968 г. Книгата не е превеждана на френски.
Мястото, където се разразява битката между Илгази и антиохийската армия, е назовавано с различни имена в различните извори: Сармада, Дарб Сармада, Тел Акбарин… Франджите го наричат „Агер сангвинис“, кърваво поле.
За асасините вж М. Ходжсън, Орденът на асасините, изд. Мутон, Хага, 1955 г.
Болницата, основана в Дамаск през 1154 година, ще продължи да съществува до… 1899 година, когато е превърната в училище.
Бащата на Зинки, Ак Сонкор, е управител на Алеп до 1094. Обвинен в предателство от Тутуш, баща на Редуан, той е обезглавен. Младият Зинки е прибран от Карбука от Мосул, който го отглежда и води със себе си във всички битки.
Княгиня Зумруд е дъщеря на емир Джауали, бившия управител на Мосул.
Роден през 1095 година, две години преди пристигането на франджите в Сирия, и починал през 1188 година, една година след освобождението на Ерусалим, емир Усама Ибн Мункиз заема особено място сред арабите, свидетели на кръстоносните походи. Писател, дипломат, политик, той лично е познавал Нуреддин, Саладин, Моинуддин Унар, крал Фулк и много други. Амбициозен, интригант, заговорник, той е обвинен в убийството на един фатимидски халиф и един египетски везир, както и в опит за сваляне от власт на чичо си Султан и дори на приятеля си Моинуддин. Но той оставя след себе си образа на изкусен литератор, проницателен и изпълнен с хумор наблюдател. Основното произведение на Усама, неговата автобиография, е публикувана в Париж през 1893 година благодарение на Х. Деренбург. През 1983 година Андре Микел прави ново френско издание, анотира-но и великолепно илюстрирано, под заглавието За уроците от живота (Национална печатница, Париж).
За битката при Едеса вж Ж.-Б. Шабо, Един епизод от историята на кръстоносните походи, изд. Гьотнер, Париж, 1924 г.
За сина на Зинки и неговото време може да се научи повече от Н. Елисеев, Нур-ад-Дин, велик сирийски мюсюлмански княз от епохата на кръстоносните походи, издание на Френския институт в Дамаск, 1967 г. Различното изписване на Нуреддин и Нур-ад-Дин ни кара да уточним, ако е въобще необходимо, че в тази книга, предназначена не само за специалисти, не сме възприели академичната транскрипция на арабските имена.
Основният законен източник на доходи за князете, включително и за Нуреддин, е тяхната част от взетата от врага плячка: злато, сребро, коне, пленници, продавани в робство. Цената на последните намалявала значително, когато били прекалено много, уточняват летописците. Стигало се дотам жив човек да бъде разменен за чифт чехли!
През цялата епоха на кръстоносните походи силни земетресения опустошават Сирия. Макар и най-впечатляващо да е земетресението от 1157 година, не минава и десетилетие без земята да бъде разтърсена от силен трус.
Източният ръкав на Нил, днес пресушен, се е наричал „Пелузийски ръкав“, защото пресичал древния град Пелуза. Вливал се в морето близо до Сабхат ал-Бардауил („Балдуиновата лагуна“).
Семейството на Аюб е било принудено да напусне Тикрит през 1138 година, малко след раждането на Саладин в същия град, след като Ширкух убил човек, за да отмъсти — според собственото му признание — за опетнената чест на една жена.
Произхождащи от Северна Африка, Фатимидите управляват Египет от 966 до 1171 година. Именно те основават град Кайро. Считали себе си за наследници на Фатима, дъщеря на Пророка и съпруга на Али, вдъхновителя на шиизма.
За перипетиите на удивителната битка за Египет вж Г. Шлюмберже, Походите на крал Амори I Ерусалимски в Египет, изд. Плон, Париж, 1906 г.
Писмото на алепчани, както и повечето от посланията на Саладин, се намират в Книга на двете градини от дамаския летописец Абу Шама (1203–1267). Произведението съдържа голям брой ценни официални документи, които не могат да бъдат открити другаде.
Бахаеддин Ибн Шадад (1145–1234) постъпва на служба при Саладин малко преди битката при Хитин. До смъртта на султана той е негов довереник и съветник. Написаната от него биография на Саладин бе наскоро преиздадена в оригинал и в превод на френски в Бейрут и Париж (изд. Медите-ране, 1981 г.).