Окончателната диагноза
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Окончателната диагноза». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че те обичам! Не ти ли обяснявам това от половин час насам? Не ти ли казах, че искам да се оженим-той за миг се поколеба: — …още преди това да се случи? Дори майка ти и баща ти са съгласни, те ме приеха. Защо ти ме отблъскваш?
— Съвсем не те отблъсквам, Майк! Напротив, приемам те с благодарност и радост. Но каквото и да се случи между нас двамата отсега нататък… то вече няма да е същото гласът й леко потрепери: — …поне за мен!
— Но защо…
— Моля те, Майк! Искам да ме изслушаш! — прекъсна го тя. — Ти обеща!
— Добре, продължавай — потисна нетърпението си той.
— Каквото и да казваш, Майк, аз вече не съм онова момиче, което срещна за пръв път и никога няма да бъда. — Тя продължи тихо, но напрегнато: — Ето защо трябва да съм сигурна, че ще ме обичаш такава, каквато съм, а не такава, каквато бях. Нима не разбираш, скъпи? Ако ще прекараме заедно остатъка от живота си, аз няма да мога да се примиря с мисълта, че си се оженил за мен от съжаление. Нито сега, нито по-късно. Никога! Не, не ме прекъсвай! Слушай, зная, мислиш, че това не е истина. Може и да е така, с цялата си душа се надявам да не е. Но, Майк, ти си мил, добър, благороден. Може би ще направиш точно това, от което се страхувам, без дори да го съзнаваш.
— Искаш да кажеш, че не разбирам собствените си чувства? — остро запита той.
— Нима някой от нас ги разбира? — тихо отвърна тя.
— Аз моите си ги разбирам! — Той нежно взе ръцете й и приближи лицето си до нейното: — Зная, че те обичам! Цяла или на части… вчера, днес, утре — все едно. И зная, че искам да се оженя за теб — без съмнение, без съжаление, без да изчаквам нито ден повече от необходимото!
— Тогава направи това заради мен. Защото ме обичаш! Иди си и въпреки че си винаги тук някъде наблизо, не идвай една седмица — седем пълни дни. — Вивиан нежно го погледна: — През това време можеш да мислиш за каквото искаш — за мен, за бъдещия ни съвместен живот, как ще живееш с един инвалид, да мислиш за нещата, които ще можем да вършим заедно, а и за онези, които няма да можем. Мисли за децата ни — как ще им се отрази всичко това, а чрез тях и на теб. Всичко, Майк, всичко. После ела и ми кажи. Ако все още си сигурен в общото ни бъдеще, обещавам никога да не питам нищо повече. Само седем дни, мили. Седем дни от целия ни живот. Не е толкова много.
— По дяволите! — изруга той. — Ти си била страхотен инат!
— Зная — усмихна се тя. — Ще го направиш ли?
— Четири дни, не повече!
Вивиан поклати глава:
— Шест, не по-малко!
— Да ги направим пет и сделката е сключена! — бързо додаде той. Видя, че се колебае, и добави: — Това е окончателното ми предложение.
За първи път от началото на срещата им Вивиан искрено се разсмя.
— Добре, пет, считано от този момент.
— По дяволите, не от този момент. Може би след десет минути. Имам и една друга работа тук. За млад човек с гореща кръв като мен пет дни са ужасно дълъг срок!
Той се премести заедно със стола си и се наведе над нея. Целувката им беше дълга, нежна и страстна. След няколко секунди Вивиан се отдръпна с тъжна гримаса на лицето. Въздъхна и се размърда в леглото.
— Какво има? — неспокойно запита Майк.
— Нищо сериозно — поклати успокоително глава момичето, после внезапно попита: — Майк, къде ми е отрязаният крак?
Той стреснато я погледна, после се овладя и бавно отвърна:
— В патологията. В някой от хладилниците, предполагам…
Вивиан пое дълбоко въздух, после бавно го изпусна:
— Майк, скъпи — промълви тя. — Моля те, иди долу и почеши малко стъпалото му!
Заседателната зала на „Три общини“ беше препълнена. Съобщението за спешно заседание беше обиколило болницата със светкавична бързина, а онези от лекарите, които нямаха дежурство през този ден, бяха повикани по телефона. С не по-малка скорост се беше разпространил и слухът за провала на Джо Пирсън и предстоящото му пенсиониране. В момента именно той беше обект на разгорещени дебати. Разискванията бяха прекратени от влизането на Пирсън, следван от 0’Донъл, Дейвид Колман и администратора Томасели.
Кент О’Донъл зае мястото си начело на голямата маса и огледа познатите лица наоколо. Брадата на Гил Бартлет усилено подскачаше — той беше увлечен в разговор с Роджър Хилтън, постъпилия преди месец-два млад хирург. Джон Макюан, специалистът по уши, нос и гърло, спореше нещо с рентгенолога Бел и дебелия интернист Луис Тойнби. Бил Руфъс, чиято вратовръзка в отровно зелено и жълто рязко го отличаваше от останалите, се готвеше да седне на втория ред. Точно срещу него разгръщаше записките си доктор Харви Чандлър, завеждащият отдел „Медицина“. Присъствуваха и няколко от практикантите, между които О’Донъл разпозна физиономията на стажант-патолога Макнийл. До администратора, специално поканена за заседанието, седеше главната диетоложка мисис Строфън. До нея Ърни Рубенс с интерес и явно одобрение изучаваше огромния и леко потрепващ бюст. Липсваше познатата слаба фигура на Чарли Дорнбъргър, който вече беше обявил решението си незабавно да прекрати своята лекарска практика.