Лорд Найтингейл
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Найтингейл». Краткое содержание книги:
Норт отиде заедно с мисис Фрийли в Гунбел. Когато най-после се върна в Маунт Хок, го очакваше цяла делегация: слугините, Триджийгъл, Полгрейн, и, разбира се, Тими, както и всички дами — бременни и небременни. Всичко го бяха зяпнали в очакване да чуят най-лошото. Само той знаеше обаче, че действителността над хвърляше представата им за това „най-лошо“.
Изгледа ги и после каза простичко:
— Трудно ми е да го повярвам, но изглежда, че Кум е човекът, убил всички тези жени. Съжалявам, Каролайн.
— Не! — обади се с изненадващо рязък тон мисис Мейхю. — Мистър Кум беше особняк в много отношения, често пъти неприятно прям, но не мога да повярвам, че е убиец. Понякога дори ми харесваше, не кой знай колко често, но за два пъти си спомням със сигурност. Колко са убитите жени?
— Три — отвърна Полгрейн. — Всичките са наръгани с нож, както знаете. Милорд, тя е права. Мистър Кум не е избухлив човек.
Тук обаче Полгрейн млъкна, давайки си сметка, че малко се е увлякъл. Той също беше имал своите съмнения за автора на супата от говежди опашки.
Норт поклати глава и каза:
— Кум си е тръгнал, но не е взел всичко със себе си. Оставил е книжа, някакви странни дрехи и чифт чехли. — Той си пое дълбоко въздух и продължи: — Между книжата открихме писмо от Елизабет Годолфин до Кум — предполагаме, че е било адресирано до него. Това е жената, убита преди около три години. Съдържанието на писмото е любовно. Освен това в един от шкафовете намерихме увит в риза нож. По него имаше засъхнала кръв. И трите жени са били намушкани с нож.
Думите му започнаха да ехтят в главата на Каролайн и за първи път в живота си тя припадна. Чу Норт да зове името й, след което потъна в мрак.
Тридесет и втора глава
Маркъс Уиндъм, граф Чейз, каза на Норт:
— Не мога да повярвам, че първото, което стори, след като се върна в Корнуол, бе да се ожениш и да започнеш да се шегуваш като човек, роден за това. Наистина, като че напълно си изоставил мрачните настроения и меланхоличните си размисли. Направо съм шокиран, Норт! Какво трябва да мисля за всичко това?
Норт се усмихна — открита, приятелска усмивка, в която нямаше и помен нито от меланхолия, нито от готически нюанси.
— Какво да ти кажа, Маркъс? Срещнах Каролайн и като че ли проклетият черен облак, който винаги бе висял над главата ми, бе отнесен нанякъде и над мен грейна слънцето. Достатъчно е тя да застане пред мен и се чувствам сгрят от главата до петите.
— Странно — промълви графът и погледна съпругата си — Познавам Херцогинята от дете, но тя не е сторила нищо, за да промени характера или настроенията ми. Може би двамата с теб, Норт, се разбирахме много добре, въпреки че ти беше прекалено начумерен.
С лека усмивка графинята каза на Каролайн:
— Моят съпруг се мисли за философ. Понякога обаче това става причина за доста неприятните му физически преживявания.
Каролайн се засмя.
— Би ли била по-конкретна?
— Не още — отвърна Херцогинята и вдигна леко, като за наздравица, чашата си чай към нея.
Графът имаше вид на човек, който се готви да попита какви конкретни факти имаше жена му предвид, но Херцогинята продължи да говори.
— Но вие тук си имате проблеми, нали?
Тя остави чашата си на масата с толкова грациозен жест, че за момент Каролайн се почувства обсебена от завист. Жената срещу нея беше най-красивото създание, което някога бе виждала. Що се отнася до графа, те с Норт като че бяха приятели от люлката. Видно бе, че се чувстваха прекрасно, когато бяха заедно. Тогава се шегуваха един с друг — с онзи фамилиарен, леко обиден хумор, който като че доставяше неизразимо удоволствие на мъжете. И двамата бяха едри, атлетични мъже, уверени в себе си. За влюбените очи на Каролайн, Норт беше далеч по-прекрасният от двамата. Херцогинята, от своя страна, намираше графа за напълно задоволителен.
— Да — говореше Норт, — Каролайн припадна преди четири дни и ми изкара акъла. Казах и, че ако направи още веднъж подобно нещо, ще я удуша.
— И аз се съгласих с него — допълни жена му. — Не мога да си простя, че се държах като глупачка.
— Защо припадна? — попита Херцогинята.
— Причини не липсваха — отвърна Норт.
Спря за момент, като че не беше сигурен какво да каже, и после бавно продължи да говори:
— Имаме си нашите проблеми, но има нещо много по-важно от тях. Каролайн ще има бебе.
— Божичко — възкликна Херцогинята, — та това е чудесно! Имаш право да припаднеш поне веднъж, когато си бременна, Каролайн. Поздравления и за двама ви Маркъс полага усилия да ми помогне отново да възстановя здравето си. Норт, не се чувствай неудобно да говориш пред мен за детето.