Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Е, да речем, че не е бил много далеч от истината.
— И аз така си помислих — Джийн отново се усмихна топло. — Ти може би си се досетила, че прекалено дълго време съм любовница на Дьо Форж. И че не го правя за удоволствие.
— Кажи ми какво успя да научиш, Джийн. Този човек представлява опасност за Франция, ако не и за целия свят. — Пола говореше развълнувано.
— Намеренията му са да стане президент на страната — каза Джийн, загледана в стената. — Тайно е свързан с Дюбоа — фанатика, застанал начело на движението „За Франция“. Целта им е да създадат такова безредие, че обикновените хора да посрещнат Дьо Форж като спасител.
— А как точно мисли да постигне това?
— Не знам дали трябва да ти кажа — Джийн се поколеба, но не за дълго. — Веднъж остави куфарчето си на една маса в хола. Докато беше в банята, аз разгледах съдържанието му. Там бяха плановете за масиран военен удар. С подробности за състава и маршрута на силите на Трети корпус, които ще тръгнат към Париж.
— Какви бяха тези подробности?
— Запомних ги наизуст. После ги записах. Ще ти дам бележките си, но знай, че поставяш живота си в опасност.
— Защо не тръгнеш с нас сега? Ще вземеш и записките си.
— Къде сте отседнали?
— В Аркашон.
— Няма да ми е трудно да дойда в града и да ви дам бележките. Сега сме прекалено близо до щаба на Трети корпус. Искам сама да поема отговорността в случай на провал. Кажи ми къде да ви открия в Аркашон.
Пола реши, че няма смисъл да настоява. Джийн Буржойн беше упорита и решителна жена. Явно трябваше да се срещнат в Аркашон.
— Ще бъдем в един малък хотел, наречен „Атлантик“. Името е глупаво за тая дупка, която повече прилича на пансион…
Пола млъкна и вдигна поглед, когато Бътлър бързо влезе в стаята и хвана ръката й. Нещо се беше случило. Той я изправи на крака и я бутна към вратата, като се обърна към Джийн. Заговори тихо и бързо:
— Неприятности пред входа. Мисля, че пристигна Дьо Форж. С въоръжен ескорт…
— Ще се видим в Аркашон — прошепна Пола.
Бързо излязоха през отключената задна врата. Пола се втурна като спринтьор към стената на оградата, а Бътлър затвори тихо вратата и бързо я последва. Когато стигна до стената, Пола вече се бе покатерила по дървото и беше скочила от другата страна. Бътлър се изкачи след нея и отново спря за миг, за да огледа вилата. Не видя никого. Спусна се по клоните и изтича до реното.
Пола вече бе вътре, а Нийлд беше запалил двигателя. Бътлър скочи на предната седалка и партньорът му веднага потегли. Караше бавно, защото се страхуваше, че ще вдигнат много шум, ако настъпи докрай педала.
Застанал пред вратата, Дьо Форж извади ключовете си. Хвърли поглед през рамото си към Леми, който го чакаше в лимузината, и към групата въоръжени мотоциклетисти, възседнали машините си, с автомати, преметнати на гърба.
Дьо Форж бързо прекоси хола и отвори вратата към кабинета си. Джийн Буржойн четеше някаква книга. Вдигна изненадано поглед и я затвори. Изправи се:
— Мислех, че днес няма да дойдеш, Шарл…
— И аз така мислех!
Дьо Форж грубо я блъсна обратно в креслото и тръгна към кухнята. Огледа се, завъртя топката на задната врата и тя се отвори. Вилата беше истинска крепост. Всичките й прозорци бяха непробиваеми от куршуми. Задната врата имаше шпионка. Освен секретната брава имаше и три здрави резета. Именно те привлякоха вниманието на Дьо Форж. Бяха издърпани встрани.
Генералът извади пистолета си и излезе навън. Огледа цялата поляна. Не видя нищо, но дочу звук — шума от двигателя на отдалечаваща се кола.
Втурна се обратно, заключи вратата и изтича до главния вход на вилата. Отвори я със замах и се приближи до лимузината си. Леми веднага излезе и се изправи на чакъла.
— Зад вилата има път, който води през полето, нали?
— Да, има един запуснат селски път…
— Изпрати по него човек от ескорта. Ако настигне кола, да я спре. Да употреби сила, ако се наложи. Разпореди се веднага.
Дьо Форж се върна във вилата, а Леми даде нарежданията си. Останала сама в кабинета, Джийн бе извадила от чекмеджето маузера. Дали трябваше да застреля негодника? Не бе успяла да отиде да заключи и да пусне резетата на задната врата, подплашена от отключването на входната.
Когато Дьо Форж влезе отново в кабинета, завари я седнала в същия фотьойл. Буржойн го гледаше с ледени очи, затворила книгата в скута си. Бе решила да не използва пистолета. Пола я беше предупредила за охраната на генерала. Ако го убиеше, щеше да умре малко след него. Заговори първа:
— Полудя ли, Дьо Форж? Не съм ти робиня, нито пък редник, когото можеш да удряш, когато ти скимне! Този път прекали!