Сега или никога
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сега или никога». Краткое содержание книги:
Щеше да си поиграе на нерви с госпожа Малоун, преди да й обяви война. Щеше да я поразтърси, както тази събота, например. Онези проклети фотографи бяха действали като аматьори. Да излетят оттам без фарове, като някои руски шпиони. Единственото, което трябваше да направят, беше да минат покрай него на дълги светлини. За известно време той нямаше да може да види каквото и да било, а те щяха да са изчезнали.
Той отпи от виното си с удоволствие. Тази вечер вкусът му беше особено добър. После отиде до телефона в преддверието на бистрото и набра номера й. Усмихна се, когато тя вдигна веднага слушалката. Можеше да разпознае страха в женския глас… в края на краищата толкова пъти го беше чувал.
Остави слушалката и се върна на масата си, поговори няколко минути със сервитьора, после бавно продължи с вечерята си. След това си поръча ябълков пай с ванилов сладолед и с наслада изяде всяка хапка. Накрая плати сметката и спокойно пое през града към жилището си в Кеймбридж.
Беше му много удобно да има два адреса. Често използваше това жилище, когато трябваше да става рано за работа. Освен това никога не се знаеше дали няма да му потрябва и по други причини.
Хари седеше в кабинета си и прослушваше отново и отново записа с последните думи на Сузи Уокър. И всеки път си задаваше въпроса защо тя казва: Какво правиш тук?
Отново пусна записа, като внимателно се вслушваше в обръщението. Ударението беше толкова слабо, почти неуловимо, а и гласът й беше толкова задавен, че не можеше да бъде сигурен. Може и да си въобразяваше, както бяха предположили отначало. Но Хари не беше сигурен. Имаше някаква вероятност Сузи да е познавала убиеца си.
Замисли се над думите на сестра й Тери — че приятелят й го е направил. Бяха разпитали младежа. Той почти приличаше на описанието — нисък, набит и тъмен. Но беше прекалено млад за посивели коси, а освен това имаше и непоклатимо алиби. Бил е дежурен в болницата и двама негови колеги можеха да свидетелстват къде е бил през цялата нощ. Така че лекарят стажант беше изцяло извън подозрение.
А и доказателствата бяха твърде много и не можеше да е само съвпадение — Хари беше сигурен, че е бил серийният убиец. Но ако Сузи е познавала убиеца, това значително стесняваше кръга — семейството й, приятелите, колегите. Можеше да бъде някой от бензиностанцията, където зареждаше обикновено, някой от кафенето, от закусвалнята, където се хранеше, от някой бар или пък магазин.
Въздъхна, когато се замисли колко работа ще иска това. После говори с Росети, обади се на шефа си вкъщи и получи разрешение да използва допълнителна помощ при проверката на всички приятели, познати или случайно срещнати хора в живота на Сузи Уокър.
Той отново погледна портрета по описание. Взе два листа хартия и закри горната и долната част от лицето, като остави само очите. Художникът беше свършил добра работа и беше уловил злобния втренчен поглед. Можеше да си представи ужаса на горките млади жени, които са се сблъсквали с него.
Погледна часовника си и се почуди дали не трябва да се обади отново на Мал, но часът беше единайсет и трийсет и тя вероятно вече спеше. Вместо това той отвори файла й на компютъра.
Препрочете резюмето с простичкото описание на раждане, дом, училище, месторабота. Наум запълваше празнините с трагичните събития, за които вече знаеше. После се вгледа объркано в екрана.
Мал му беше казала, че е завършила Вашингтонския държавен университет в Сиатъл и точно това се казваше в резюмето. Но датите не съвпадаха. Реши на следващия ден да провери в университета защо на Мал са й трябвали пет години, за да завърши, вместо изискваните четири. Замисли се къде ли може да се е изгубила през тази пропусната година.
Мал не спеше. Тя крачеше из стаята, опитвайки се да разбере какво става. Каза си, че това е глупаво. Някой очевидно си играеше с нея.
Но въпреки това не успяваше да заспи.
На следващата сутрин в Ню Йорк беше горещо и влажно. Мал се чувстваше прекалено уморена, за да тренира в залата, затова се облече и тръгна пеша за офиса. Докато чакаше нетърпеливо светофарът да светне зелено, тя потропваше от крак на крак и прокарваше ръка през косата си. Чувстваше се лепкава и вече съжаляваше, че е решила да върви пеша. Внезапно се почувства наблюдавана. Косата й настръхна. Тя се извърна гневно. Половин дузина хора с безучастен вид стояха зад нея. Очите им бяха приковани в светофара и чакаха той да светне зелено, като им се искаше колите да не пренебрегват светлината, за да могат да преминат на отсрещната страна.