Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Вратата се затвори зад него. Брандон стоеше, втренчен безпомощно в нея. Чувстваше се объркан, изоставен. Най-сетне слезе бавно по стълбата и отиде в кабинета си, където Джордж и брат му вече го чакаха. Джеф хвърли бърз поглед към него и побърза да отиде до шкафа с бутилките и да му приготви голяма чаша питие.
— Вземи, имаш вид на човек, който трябва да пийне.
Брандон едва забелязваше Джордж и брат си. Пресуши безмилостно чашата си на един дъх. Джеф кимна на Джордж. Слугата взе чашата на своя капитан, наля малко бренди и доста вода. Брандон изобщо не забеляза разликата. Той само се разхождаше неспокойно из стаята. Между Джеф и Джордж имаше негласно споразумение да разреждат, доколкото е възможно, питието на Брандон. Джеф гледаше как брат му пали една след друга от скъпите пури и веднага смачква поредната само след едно-две дръпвания. Сновеше като зашеметен из кабинета, без да обръща внимание какво става наоколо му. Изобщо не възприемаше присъствието на другите двама. Изглежда не съобразяваше какво върши. Час по час изтичваше в хола и поглеждаше към стълбището. После се връщаше и протягаше ръка за нова чаша бренди. Когато някоя от слугините се качваше, или слизаше, веднага се втурваше към вратата и надничаше. Когато си наля собственоръчно един бърбън и го изпи до дъно, без да забележи разликата с изпитото досега разредено уиски, Джеф се увери напълно, че брат му е в състояние на умопомрачение.
— Брандон, вече си доста стар, за да се държиш както се държиш сега, или малката горе означава за тебе много повече, отколкото искаш да си признаеш. Та ти не си на себе си — пиеш моя бърбън, въпреки че не можеш да го понасяш. Как да го разбирам?
Брандон го замери с празната чаша.
— Идиот! — защо ме остави да си налея, като знаеш, че не го обичам?
Джеф се разсмя и смигна на Джордж. Слугата също се засмя и сви рамене. Джеф отиде до бюрото, поклати глава и се отпусна в едно кресло. След малко взе хартия и мастило, дръпна мастилницата към себе си и написа върху листа няколко числа. Когато се приближи с него към Брандон, беше широко ухилен. Смяташе, че има повод да е доволен и дори да се бъркаше където не му е работа, пак щеше да му е забавно.
— Слушай, Брандон, ако изчисленията ми са верни, излиза, че си се оженил за Хедър още първия ден след пристигането си в Лондон.
Джордж за малко не се задави с бирата си. Брандон вирна гневно брадичка, но не каза нито дума.
Горе в голямата спалня Хедър се гърчеше мълчаливо в родилни мъки. Поемаше си дълбоко дъх, когато пристъпът отминаваше, но облекчението идваше за кратко и болката я връхлиташе отново и отново. Тя се вкопчваше в ръката на слугинята и стискаше зъби, а Хети се опитваше да й вдъхне кураж.
— Главичката ей сега ще се подаде, госпожо Хедър. Още малко остана. А сега се понапънете, а така, точно така. И викайте, ако ви се вика. Много дълго мълчахте, детенце.
Силен вик на болка се изтръгна от Хедър, когато тялото й се изпъна от нова болка. Беше потискала желанието да извика, но сега, когато главичката на детето взе да си проправя път, не можа да се овладее и силно изкрещя. Долу в кабинета Брандон я чу и се отпусна, омаломощял в креслото. Беше втренчил пред себе си празен поглед и Джордж едва успя да хване чашата, която падна от ръката на господаря му. Слугата и по-малкият брат се изгледаха нерешително, защото и те бяха поразени от вика на младата майка.
След малко Хети отвори, с широка усмивка на лъщящото от пот черно лице, вратата на кабинета. Държеше в ръцете си най-малкия Бърмингам. Тя се приближи към Брандон, а другите двама мъже наблюдаваха почтително отдалече вързопчето в ръцете й.
— Момче е, мастър Бран, силно, хубаво, здраво момче. То иначе и не можеше да бъде.
— Господи! — измърмори Брандон, изтръгна се от вцепенението си и скочи, за да види червеното, сбръчкано личице на сина си. Грабна чашата си, пресуши я на един дъх и се озърна да разбере, дали има крайна нужда от още една глътка. Джеф и Джордж се приближиха предпазливо, за да се зарадват и те на детето и сияеха и двамата така, сякаш заслугата беше само тяхна. Изобщо бяха забравили за Брандон.
— Не прилича много на Брандон — каза Джеф.
Джордж хвърли бърз поглед от бащата към сина, но Хети се обади авторитетно:
— Мастър Брандон изглеждаше точно така, като се роди. И той беше много дълъг. Това бебе ще стане високо като татко си, повече от сигурна съм.
Брандон стана и погледна още веднъж, сякаш зашеметен, сина си. После излезе бързо от стаята и изтича по стълбата към голямата спалня. Хедър му се усмихна уморено, когато той се приближи към леглото и хвана ръката й.