Завинаги в твоята прегръдка

Без да й обръща повече внимание, Алексей кимна на голия до кръста исполин. Той отново завъртя бича и секунда по късно го стовари, от което полковникът се смръщи от болка, а Зиновия нададе отчаян вопъл. Тя се хвърли между палача и жертвата и като сграбчи здраво Тирон през тънкия кръст, се приготви да поеме върху себе си удара, поглеждайки предизвикателно към мъжете наоколо. Но помощта й бе отхвърлена от този, когото искаше да защити.

Тирон почти ослепя от ярост; през червеникавата мъгла, която падна пред очите му, той видя как по лицата на враговете му цъфват иронични усмивки и нямаше нужда да чуе какво си казват, защото очевидно го смятаха за глупак, позволил на болярката да го води за носа. Пулсиращата болка на гърба му беше далеч по-поносима, отколкото тази, която разкъсваше сърцето и мозъка му. С гневно скърцане на зъби той я отхвърли с рамо.

— Коварна кучка! Махай се от мен! Дори тези обесници да ме одерат жив, не искам нищо от теб, най-малкото да ме съжаляваш или защитаваш! Ако зависи от мен, охотно те давам на Ладислас! Има искрената ми благословия!

Алексей гръмогласно се разсмя, като се наслаждаваше на смущението по хубавото лице на девойката.

— Май никой от нас вече не те иска, Зиновия. Трябва да е доста отрезвяващо да видиш, че не един, а двама мъже подред се отказват от твоите услуги.

Той вдигна едно гребло и с дръжката му я отдели от полковника, тъй като се боеше да се приближава повече.

— Сега се махай и го остави да си получи заслуженото. Вземи пример от него и скърцай със зъби, ако те боли, че си отхвърлена. Бъди доволна, че Ладислас още те иска.

С надменно кимване Алексей нареди на Голиата да продължи, като побърза да се отдръпне на безопасно разстояние, преди да се стовари вторият удар. Заслепена от сълзи, Зиновия се строполи в един тъмен ъгъл и избухна в ридания, потръпвайки от болка всеки път, когато кожените ремъци изплющяваха върху плътта.

Не чу дори и звук, камо ли сподавена молба за милост. Но всеки удар, който се стовареше върху мускулестия гръб на Тирон, сякаш се впиваше със същата жестокост и в Зиновия.

Тя стисна глава с ръце, но не можеше да удържи конвулсивните си тръпки, докато бичуването продължаваше. Макар да изгуби броя на ударите, в съзнанието й се впиваше всяко поредно стоварване на ужасния бич. Всеки път, когато той изплющеше, тя се смразяваше от ужас, сетне я побиваха студени тръпки и после чуваше как бичът отново изсвистява във въздуха. Душата й пищеше под безжалостното зверство на изтезанието, на което бе подложена.

Тирон беше увиснал безпомощно във веригите си и нямаше сила дори да повдигне глава, но достойнството и куражът му си оставаха несломими. Безспорното му мъжество му спечели постепенно уважението на хората, които се бяха събрали да го накажат по свой вкус. Ладислас и съратниците му бяха само шайка бандити, но живееха сред битки и усещаха дъха на смъртта всеки ден в продължение на дълги години. Те бяха пострадали от ръката на полковника много по-тежко от Алексей. Някои от другарите им бяха убити от него, но това бе почетна смърт, с меч в ръка. Струваше им се, че този достоен противник заслужаваше същата участ. Бичуването бе нещо, което се полагаше на скимтящите от страх кучета, а всички знаеха, че полковник Райкрофт беше умел и много храбър войн. Един по един разбойниците престанаха да се наслаждават на бичуването. Постепенно недоволното мърморене между тях се засили и те се размърдаха застрашително, когато Алексей настоя ударите да бъдат по-често. Пет пъти по десет удара се бяха стоварили върху гърба на Тирон, когато бичуването най-накрая спря, и то защото Голиатът погнусено хвърли камшика и отказа да го докосне повече.