Силата на парите
- Автор: Монтепен Ксавие дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на парите». Краткое содержание книги:
XX
— Дълго време, господин графе, приписвахме болестта на Жана на естествени причини. Сега обаче Бог допусна да узная истината… Господин графе, във вашия дом се извършва престъпление.
— Престъпление ли… — избъбри слисан графът.
— При това най-долно и подло престъпление. Госпожа дьо Горд е подложена на постоянно въздействие от отрова. Това продължава вече няколко месеца.
Графът направи категоричен жест.
— Не, не ви вярвам! — извика той. — Казаното от вас просто е невъзможно. Кой би имал причини да действува против Жана, тази кротка душа, която помага на всички? Кой в замъка би могъл да я намрази? Напротив — тя е заобиколена от любовта на крайно предани й хора. Просто подобно нещо не може да се случи.
Раул би говорил дълго в този дух и би изброявал домочадците си един по един, но Максим го прекъсна.
— Зная това — рече той. — Наистина дори не допускате коя е отровителката…
— Нима Женевиев? — извика Раул.
— Не — отвърна Максим. — Рене.
— Сестрата на Жана!
— Да, нейната сестра.
Граф дьо Горд седна като сразен, сетне скочи вбесен, впери гневен поглед в доктора и целият пламнал, изкрещя:
— Внимавайте какво говорите, докторе! Вие сте се побъркали! Имате късмет, че никой друг не ни чува! Подобно обвинение не може да се таксува като непредпазливост…
— А като гнусна клевета, ако нямах доказателства! — прекъсна го отново Максим. — Смятате ли, че не зная тези неща!
— Нима поддържате обвинението си?!
— Разбира се, до сетен дъх.
— И можете да го докажете?
— Уви, да.
И Максим подхвана разказа си бавно, подробно, със самообладание, каквото дори не бе очаквал от себе си. Очевидността не можеше да се оспори. Графът не възрази повече. Слушаше, оборил глава, навъсен като градоносен облак, очите му мятаха светкавици.
— Доказах ли ви твърдението си? — попита накрая Максим. — Успях ли да ви убедя?
Раул само кимна.
— Нейната сестра! — избъбри той като на себе си. — О, Боже! Но защо, защо е тровила Жана, която я обичаше… Жана, която с усмивка вземаше лекарството от ръцете й… Значи има хора, по-коварни от хищните зверове! Целувката на Юда е жива! Какво наказание е достойно за такава постъпка? Ешафодът е милост!… Да вървим, докторе — рече най-сетне графът.
— Къде? — попита Максим.
— Ще арестувам отровителката и ще я предам на полицията.
— Не бързайте, моля ви, господин графе! Трябва да разберем най-напред коя отрова е използвала Рене напоследък — защото има резки върху няколко от растенията в оранжерията. Трябва тя самата да ни каже.
— Смятате ли, че ще можем да постигнем подобно нещо?
— Да. Чуйте моя план. И ви моля да го приемете, а след това заедно да го осъществим.
И Максим разказа накратко какво бе намислил.
XXI
Рене бавно се разхождаше по терасата пред входа в замъка сред статуите на богове и богини от гръцката митология. Трябваше внимателно да прецени и подготви всяка своя следваща стъпка, за да приключи с тази проточила се история, която можеше да прерасне в заплаха за нея. Девойката на моменти се спираше и устремяваше поглед в далечината.
По някое време до нея се приближи един от камериерите на графа и й извести, че господин дьо Горд желае да я види. Веждите на Рене се свъсиха. „Какво ли иска от мен?“ — се попита тя. Няколко секунди трескаво се мъчи да намери отговора, но сетне махна с ръка и се запъти към апартаментите на Раул.
Рене влезе в приемната на Раул може би малко по-бледа от обичайното, но решителна и напълно овладяна. Присъствието на доктора я жегна малко, но тя възстанови хладнокръвното си държание. Кимна леко на Максим, към когото винаги се държеше пренебрежително, и подаде ръка на зет си:
— Здравейте, братко. Щом сте изпратили да ме повикат, явно се отнася до нещо спешно и важно, затова не се забавих никак.
Раул с усилие надви чувствата си и произнесе почти спокойно:
— Благодаря ви, сестро, разчитах на вашата отзивчивост. Кажете, добре ли се чувствате днес: май ми се струвате малко уморена?
— Да си призная, наистина съм изтощена, но съм напълно здрава.
— Да, ролята на болногледачка ви отне доста сили.
Рене му хвърли кратък подозрителен поглед, но само рече:
— Когато се отнася до Жана, милата ми сестра, готова съм да пожертвувам и живота си. Никоя жертва не е достатъчна… Но защо да говорим за мен! Сигурно по друга причина сте ме извикали?
— Наистина трябва да поговорим за Жана… Вероятно сте забелязали, че през последните дни състоянието й се уравновеси? Поне не се влошава… Болестта й сякаш спря на едно място.
— И аз стигнах до този извод — отговори Рене. — Не виждам да е по-зле, но не смея да се надявам на подобрение…