Примката на совата
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Примката на совата». Краткое содержание книги:
Бош е едновременно полицаят, който извършва ареста, и основният свидетел в процес, който е вдигнал градуса на холивудските медии.
Междувременно бившият агент от ФБР и колега на Бош Тери Маккейлъб е извикан на помощ от полицейското управление в Лос Анджелис. Тери е специалист по особено тежки престъпления. Неговият случай се преплита с разследването на Бош, което поражда тежък конфликт между двамата мъже.
Бош пристъпи към Маккейлъб.
— Добре ли си?
— Уморен съм.
— И аз.
Бош лапна цигара, но не я запали.
— Отивам в шерифското управление — каза той. — Искам да присъствам.
Маккейлъб кимна.
— Ще се видим там.
В тясната стаичка зад огледалното стъкло се бяха сместили трима заедно с оператора. Маккейлъб стоеше толкова близо до Бош, че усещаше дъха на ментови цигари и евтиния одеколон, който си бе сложил в колата по пътя насам. Видя в стъклото бледото му отражение. Бош гледате втренчено сцената в съседната стая.
От другата страна имаше кабинет с очукана маса, зад която седяха Таферо и служебен адвокат на име Арнолд Принс. Носът на Таферо беше покрит с лепенки, от ноздрите му стърчеше памук. Имаше и шест шева на тила, но буйната коса ги прикриваше. Санитарите се бяха погрижили за раните му още на пристанището.
Срещу Таферо седеше Джей Уинстън. Вдясно от нея беше Алис Шорт от областната прокуратура. От дясната страна — Доналд Туили от ФБР и Ървин Ървинг, заместник-началник на градското полицейско управление. През ранните утринни часове всички правозащитни служби, свързани поне малко с разследването, бяха водили ожесточена борба да се включат в случая, който несъмнено щеше да вдигне голям шум. Сега беше шест и половина. Време за разпит на задържания.
Бяха решили Уинстън да води разпита — случаят си беше неин от самото начало — а другите трима да наблюдават, готови да й дадат съвет. Тя започна с датата, часа и имената на присъстващите. След това прочете на Таферо конституционните му права и го накара да подпише потвърждение. Адвокатът заяви, че Таферо не желае да даде показания.
— Много добре — каза Уинстън, без да откъсва очи от Таферо. — Не желая да го слушам. Сега аз ще говоря. Искам да разбере какво го чака. А не после да се оплаква, че не бил разбрал и затова пропуснал възможността да окаже съдействие.
Тя погледна папката пред себе си и я разтвори. Маккейлъб видя официална бланка от прокуратурата.
— Мистър Таферо — започна Уинстън, — искам да знаете, че тази сутрин ви обвиняваме в предумишлено убийство на Едуард Гън на първи януари, опит за убийство на Теръл Маккейлъб преди няколко часа и убийство на Джеси Таферо по същото време. Знам, че познавате закона, но съм длъжна да обясня последното обвинение. Брат ви е убит при извършване на престъпление. Според калифорнийските закони подстрекателят е отговорен за неговата смърт.
Тя изчака малко, гледайки безжизнените очи на Таферо. След това пак се приведе над папката.
— Освен това трябва да знаете, че областната прокуратура даде съгласие убийството на Едуард Гън да се разглежда като особен случай. По-точно като наемно убийство. Наличието на особени обстоятелства дава основания за искане на смъртна присъда. Алис?
Алис Шорт се приведе напред. Тя беше привлекателна, нисичка жена на около четирийсет години с големи, красиви очи. Отговаряше за най-важните съдебни процеси. Твърде голяма власт за толкова дребно тяло — особено в сравнение с едрия мъж отсреща.
— Мистър Таферо, вие сте бил полицай в течение на двайсет години — каза тя. — Би трябвало по-добре от всекиго да осъзнавате тежестта на действията си. Не мога да си представя друг случай, който толкова да заслужава смъртна присъда. Ще я поискаме от съдебните заседатели. И несъмнено ще я получим.
Репетираната й роля в пиесата свърши. Шорт се облегна назад и преотстъпи думата на Уинстън. Настана дълго мълчание. Уинстън чакаше Таферо да я погледне. Най-сетне той вдигна очи към нея.
— Мистър Таферо, вие сте човек с опит. Неведнъж ви се е случвало да посещавате подобни кабинети, макар и в друга роля. Дори и цяла година да се подготвяме, едва ли бихме успели да ви излъжем. Затова няма да се опитваме. Просто предлагаме. Предложението е еднократно и отпада веднъж завинаги, щом излезем от тази стая. Чуйте го.
Таферо пак бе отпуснал глава. Уинстън се приведе напред и го погледна в очите.
— Искате ли да живеете, или ще си опитате късмета със съдебните заседатели? Това е въпросът. И преди да отговорите, обмислете няколко подробности. Първо, заседателите ще видят на снимки какво сте сторили с Едуард Гън. Второ, ще чуят разказа на Тери Маккейлъб какво е да лежиш безпомощен и да усещаш как животът ти се изцежда капка по капка. Знаете ли, не си падам по облозите, но този път се обзалагам, че ще вземат решение за по-малко от час. И че това ще е най-бързата смъртна присъда, издавана в Калифорния.
Уинстън се облегна назад и захлопна папката. Маккейлъб неволно кимна. Справяше се много добре.