Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Когато влезе на сенчестата веранда, „всички“ се бяха изтегнали удобно на шезлонги, сякаш бяха на круиз.
Сузана и Пол Сиено, Сандра Бритън, Боб Кенсингтън и Дик Спаркман, до един в бански, бяха край басейна. Кастило знаеше, че Пол Сиено е дошъл от Асунсион, докато той е бил в Барилоче. Джейк Торине, Тони Сантини и Джак Бритън, в панталони и тениски, бяха седнали на шезлонги на сенчестата веранда. Кошчето за боклук беше пълно с празни кутии бира, която им помагаше да се справят с горещината, а по масата бяха разхвърляни огромни пакети солени бисквити и чипс.
Кастило не очакваше да завари Едгар Дешамп и Алекс Дарби. Двамата агенти също бяха на верандата. Бяха облечени в мокри от пот ризи, а панталоните от костюмите им, саката и кобурите бяха пуснати върху плочките до шезлонгите.
„Нали трябваше да пазят Березовски и семейството му във втората квартира на Певснер в другия край на «Пилар»?“
Кастило заговори, без да мисли:
— Какво, по дяволите, правите тук? Кой пази семейство Березовски?
Тонът на Чарли никак не допадна на Дешамп и той се сопна:
— В отговор на първия ти въпрос, шефче, наливаме се с бира, докато чакаме да ни разкажеш какво става с Монтвейл. — Той отпи дълга глътка бира, за да покаже нагледно. — Що се отнася до втория въпрос, полковник Березовски и семейството му ги пазят шестима тежковъоръжени хора, които работят за полковник Мунц, четирима от тях аржентинци, другите двама са бивши сътрудници на полковника.
Замълча и по изражението на Кастило забеляза, че няма нищо против, след това продължи:
— А след като ни разкажеш какво е казал посланикът, трябва да поговорим.
Макс прекъсна разговора, промуши се под масата, мина покрай столовете и предпазливо открадна плик чипс, след това без всякакво усилие прескочи оградата около плувния басейн, отдалечи се от шезлонгите, легна и отпусна глава между лапите си, разкъса опаковката и вдигна небрежно глава, за да провери дали някой от хората възразява.
— Макс, мръснико! — провикна се Кастило.
Макс прие думите му за разрешение и побърза да пъхне нос в плика.
Кастило поклати глава, но не се сдържа и се усмихна.
— Може и да е грешка, но първо ще ви кажа лошите новини — заяви Кастило и махна на останалите около басейна да дойдат.
Всички се надигнаха от шезлонгите и влязоха под навеса.
— Съберете се около мен, деца — подкани ги Чарли, след като „всички“ влязоха и се настаниха около масата. Бяха донесли столовете отвън.
— Откъде разбрахте, че съм с Монтвейл? — попита Кастило и погледна Дешамп.
— Обадих се тук точно след като Дейвидсън ни каза, че идваш насам след среща с Монтвейл и искаш всички да се съберем. Двамата с Алекс преценихме, че сме част от „всички“.
— И че можете да оставите семейство Березовски на непознати.
— Единственият въпрос, който ме измъчваше, шефче, беше дали пазачите ще ни пуснат да си тръгнем. Те бяха шестима, а ние само двама. Обадиха се на Алфредо и едва тогава ни пуснаха.
— Дали ще са все още там, когато се върнете?
— Ти май не ме слушаш, шефче. Шестима са. Двамата с Алекс бяхме малцинство и много по-леко въоръжени. Ако Березовски искаше да си тръгне, досега да е намерил начин.
— Много интересно.
— Той ми каза, че искал да си поговори mano a mano с теб.
— За какво?
— Защо не избистрим този въпрос, след като ни разкажеш за посланика? Започни от самото начало и не изпускай нищо.
— Става — съгласи се Чарли и започна: — Когато кацнах на „Хорхе Нюбъри“, на пистата беше кацнал президентски „Гълфстрийм“. Пилотът ми каза, че е докарал Монтвейл, че Монтвейл вдигнал страшна пушилка, когато посланик Силвио му казал, че няма никаква представа къде се намирам. Затова тръгнах да го търся. Беше седнал в „Рио Алба“, после отидохме в посолството да си поговорим…
На Кастило му трябваха пет минути, за да разкаже какво е станало.
— Това е всичко. Някой да има въпроси?
Полковник Джейк Торине поклати глава. Беше удивен. И той, както и останалите, бяха научили току-що, че го изпращат в комплекс „Небраска“, където, с помощта на госпожа Агнес Форбисън, личния им експерт по всички бюрократични процедури, трябваше да е готов да убеди господин Хари Уилън от „Уошингтън Поуст“, че Звеното за организационен анализ отговаря на името си, че е поредната правителствена агенция, на която е поверен анализът на данни от Вътрешна сигурност.
Кастило погледна Торине.
— Джейк?
— Защо ми се струва, че има нещо, което не ми казваш, Чарли?
— Защото по природа си недоверчив.
— А не е ли, защото се познаваме твърде добре, стари приятелю?