Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
Единственият начин да изкарат Рой наяве, според Моли, беше да го прилъжат, да намерят някакъв ключ в предишните интервюта и да примамят Рой обратно навън. Те гледаха извадки от няколко касетки и определиха точно момента, когато Рой се появяваше на мястото на Аарон.
— Забележи, че има леко безпокойство, върти очи и после сякаш става сънлив за няколко секунди — поясни Моли. — Той поглежда встрани от мен, тялото му като че клюмва, очите му сякаш не са на фокус. Целият се променя. Когато поглежда отново, вече е Рой. Цялата процедура не отнема повече от няколко секунди.
— Виждала ли си такова нещо преди? — попита Вейл.
— Не е нещо необичайно. Понякога го виждаме при епилептиците, точно преди пристъпа.
— Ти гледаше встрани от него първите два пъти, когато той се появи — каза Вейл.
— Може ли това да има нещо общо с него?
— Може би. Кой знае?
— Има ли някоя обща тема, когато това се случва?
— Това често е свързано със сексуалната тема. Първия път говорехме за Ребека, за секс. Аз го попитах дали тя някога го е пипала и той започна да се сърди. „Защо искаш да знаеш?“, попита той и аз казах нещо, че трябва да бъдем искрени и тогава уточних: „Ребека правила ли е любов с теб?“ и той много се разстрои, и това беше първият път, когато го видях да се доближава до състоянието на гняв. Проверих бележките си и тогава Рой се появи.
— Значи това има нещо общо с Ребека?
— Или секса. Или страха, че се доближаваме доста до него. Или може би това му напомня за нещо друго, нещо за което ние все още не знаем.
— Като какво?
— Не зная, Мартин. Ние си имаме работа с безпокойство, фобия, педофилия, воайорство, невроза, дисоциативно поведение, многостранна индивидуалност, религиозна и вероятно сексуална дезориентация…
— Звучи ми като списък на всички психични разстройства в книгите.
— Да. — каза тя. — И аз още не съм сигурна кой проблем — или комбинация от проблеми го засяга.
— Кое е първото нещо, което Рой ти каза? — попита Вейл.
— Той каза: „Той ще те излъже, докторе.“
— Звучи ми сякаш той вече се е опитвал да застане между теб и Сани. Или Аарон. Господи, трудно ми е да отделям тези хора.
— Да, определено там има ревност.
— Може би Аарон таи нечисти мисли към теб, Моли, и Рой действа според тях.
— Това е много вероятно.
— Това ме нервира.
— Какво?
— Ти ходиш при него сама?
— Той няма да ми направи нищо — каза тя.
— Защо си толкова сигурна?
— Понеже Рой е далеч по-умен. Той знае, че ние стоим между него и електрическия стол, играем собствената му игра и това е много важно за него. Мислиш ли, че Рой ще говори с мен, ако се появи?
— Това зависи от него.
Най-голямата грижа на Вейл беше да се опита да обясни на съдебните заседатели, от които зависеше дали Аарон ще бъде съден, огромната сложност на това дело, понеже той знаеше, че без фундаментално познание на начина, по който мозъкът функционира, съдебните заседатели никога няма да приемат странния феномен, познат като многоличностно разстройство на психиката, или че това беше удостоверимо заболяване.
— Добре, ти си на свидетелската скамейка — каза той. — Как ще обясниш всичко това на дванайсет лаици?
— Аз ще им кажа, че мозъкът е изумителен инструмент, състоящ се от три части, като три кутии. В първата кутия е егото, което съдържа съзнанието, всекидневните мисли и заучени реакции, всички неща, които ни позволяват да се държим нормално — всичко, от пърженето на яйца до разискването на едно дело в съда и до метенето на пода. Второ, има суперего. Също осъзнато. Ето къде са складирани нашите ценности. Идеали, фантазия, почтеност. Следователно то също контролира нашия морал. То забранява определени действия — като лъжата, например — и ни наказва с чувство за вина, когато го извършим.
— Твоята съвест? — попита Вейл.
— Да, това е уместна аналогия — каза тя. — Накрая има инстинктивни импулси — подсъзнанието. Те съдържат нашите основни инстинкти, но там също са складирани и нашите потиснати чувства. Всички наши потиснати желания се таят в инстинктивните импулси. Накрая има два основни импулса: агресивност, която е причина за схемата на поведение, и либидото, което е сексуалният инстинкт.
— Добре, нека опитаме така. Аз работя в бакалница. Сутрин ставам, отивам в магазина и си върша работата. Това е работа на моето его. Знам, че не трябва да взимам пари от касата, тук ми говори моето суперего. Но и моето либидо работи в същото време. Тая сексуални чувства към младата дъщеря на шефа и моето суперего ми казва, че това е табу. Това ме кара да се чувствам виновен, че мисля за това, така че аз потискам тези чувства и те отиват при потиснатите ми импулси.