пурпурные реки
- Автор: Пастернак Борис Леонидович
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «пурпурные реки». Краткое содержание книги:
Юрий Андреевич проверяваше и потвърждаваше някогашните си мелюзеевски наблюдения. „Тя не държи да се харесва — мислеше си той, — да бъде красива, чаровна. Пренебрегва тази страна от женската същност и сякаш сама се наказва, задето е толкова хубава. И тази горда враждебност към себе си десеторно увеличава чара й.
Колко е хубаво всичко, което прави. Чете така, сякаш това не е висша човешка дейност, а е нещо най-просто, достъпно и за животните. Все едно носи вода или бели картофи.“
Покрай тези размишления докторът се поуспокои. Рядко спокойствие обзе душата му. Мислите му престанаха да бягат и да прескачат от едно на друго. Той се усмихна неволно. Присъствието на Антипова бе оказало върху него същото въздействие както върху невротичната библиотекарка.
Без да се грижи как е сложен столът му и без да се бои от някакви пречки и разсейване, той работи час — час и половина, и дори още по-спокойно и съсредоточено, отколкото преди идването й. Прерови планината от книги пред себе си, избра най-необходимото и междувременно успя да изгълта и две по-съществени статии от тях. Реши да се задоволи със свършеното и започна да събира книгите, за да ги върне. Забрави всякакви странични съображения, които опорочаваха съзнанието му. С чиста съвест и без никакви задни мисли си каза, че честно извършената работа му дава правото да се срещне със старата позната и има законно основание да си позволи тази радост. Но когато стана и огледа читалнята, не откри Антипова, нея вече я нямаше.
На лавицата, където пренесе томовете и брошурите, още стоеше неприбрана литературата, върната от Антипова. Всички издания бяха помагала по марксизъм. Очевидно като усъвършенствуваща се учителка тя със собствени сили повишаваше политическата си квалификация.
В книгите бяха оставени попълнените й фишове по каталога. Листчетата стърчаха навън и в тях беше вписан адресът й. Юрий Андреевич го прочете без усилие. Записа си го, като се учуди на странното означение: „Търговска, срещу къщата с фигурите.“
Веднага разпита и научи, че изразът „къщата с фигурите“ е също толкова разпространен в Юрятин, както имената на кварталите според църковните енории или адресът „на петте кьошета“ в Петербург.
Така се наричала стоманеносивата сграда с кариатидите и статуите на антични музи с дайрета, лири и маски в ръце, строена миналия век от търговец, театрал, за свой домашен театър. Наследниците му продали къщата на Търговската управа, оттам и името на улицата, която започва с тази ъглова постройка. По сградата с фигурите се водел и целият квартал наоколо. Сега там бил настанен Градският комитет на партията и на скосения му калкан, по който по-рано разлепвали театрални и циркови афиши, сега окачали декретите и постановленията на правителството.
13
Беше ветровит, студен ден в началото на май. Юрий Андреевич се повъртя по работа в града, за минутка надникна в библиотеката, после изведнъж отложи всичките си планове и тръгна да търси Антипова.
Вятърът често го спираше, преграждаше му пътя с облаци от пясък и прах. Докторът се обръщаше гърбом, затискаше очи, навеждаше глава, изчакваше прахолякът да го отмине и продължаваше нататък.
Антипова живееше на ъгъла на Търговска и Новосвалочная срещу тъмната, почти синкава къща с фигурите, която докторът виждаше за първи път. Тя наистина отговаряше на името си и будеше някакво странно, тревожно чувство.
Цялата й горна част беше украсена с женски митологични фигури — кариатиди близо един и половина пъти над човешки ръст. Между две вихрушки прах, които скриха фасадата, на Юрий Андреевич му се стори изведнъж, че цялото женско население на къщата е излязло на балкона и наведено над перилата, гледа към него и към простиращата се долу улица Търговска.
Домът на Антипова имаше два входа, главен откъм улицата и заден през двора. Докторът не знаеше за съществуването на първия и пое към втория.
Когато свърна от пресечката, вятърът изви към небето стълбове пръст и боклуци от целия двор и го закри от очите на доктора. През тази черна завеса с кудкудякане се метнаха в краката му някакви кокошки, които бягаха от погналия ги петел.
Когато облакът се разнесе, докторът видя Антипова на кладенеца. Вихърът я беше застигнал вече с извадена от кладенеца вода, с кобилицата на лявото рамо. Тя беше с набързо завързана над челото кърпа, да не й се праши косата, и затискаше с колене издутата дреха, защото й се вдигаше от вятъра. Тръгна към къщи с водата, нова вихрушка я спря, отскубна кърпата от главата й, разпиля косите й и понесе кърпата към другия край на двора, право към все още кудкудякащите кокошки.