![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Така ли? За семейството и?? Сигурно ще и? е интересно да узнае това. Но откъде знаете за семейството и?? Какво общо има то с вас? Мисля, че казахте, че сте чакали пред къщата ми в Сан Франциско, защото сте искали да говорите с мен.
Лицето на Лайтнър за миг потъмня.
- Много съм объркан, господин Къри. Вероятно вие ще ме осветлите. Но как така и доктор Мейфеър се озова там?
- Вижте, направо ми призлява от тия въпроси. Тя беше там, защото се опитваше да ми помогне. Нали е лекар.
- Значи е била там в качеството си на лекар? - попита Лайтнър почти шепнешком. - Значи просто съм работил с погрешни сведения. Не ви ли прати доктор Мейфеър тук?
- Да ме е пратила тук? Господи, не. Защо, по дяволите, ще го прави? Тя дори беше против моето идване тук. Истината е, че бях толкова пиян, когато тя ме взе от дома ми, че е истинско чудо, че не ме прати в болница. Иска ми се и сега да бях толкова пиян. Но откъде изобщо ви хрумна подобно нещо, господин Лайтнър? Защо Роуан Мейфеър да ме праща тук?
- Бихте ли ме извинили за момент?
- И аз не знам.
- Значи не сте познавали доктор Мейфеър преди виденията?
- Не. Както и пет минути след това.
- Не ви разбирам.
- Ами тя ме спаси, Лайтнър. Тя ме извади от морето. Видях я за първи път, когато ме извади на палубата на яхтата си.
- Боже господи, нямах представа!
- Е, нито пък аз, до петък вечерта. Искам да кажа, че и аз не знаех името и?, нито коя е и въобще нищо за нея. Бреговата охрана мълчеше. Не бях открил нито името и?, нито номера на лодката, когато дойде обаждането. Но точно тя ми спаси живота. Тя притежава някакво странно диагностично сетиво, нещо като шесто чувство дали пациентът ще оживее, или ще умре. Веднага започнала да се опитва да ме съживи. Понякога се чудя дали, ако ме бяха открили от бреговата охрана, щяха да се опитат да го направят.
Лайтнър мълчеше, взираше се в килима. Изглеждаше дълбоко разтревожен.
- Да, тя е невероятен лекар - прошепна той, но като че това не изразяваше напълно мислите му в момента. Сякаш се опитваше да се концентрира. - И вие и? казахте за онези видения?
- Исках да се върна на яхтата. Смятах, че ако докосна палубата, може нещо да премине през ръцете ми. Нещо, което да събуди паметта ми. И най-странното беше, че тя се съгласи. Тя изобщо не е обикновен лекар.
- Да, напълно съм съгласен с вас - каза Лайтнър. - И какво стана?
- Нищо, нищо, освен осъзнаването, че съм я познал. - Замълча. Чудеше се дали този човек се досеща какво бе станало между тях. Не смяташе да му го разказва.
- А сега, струва ми се, и вие ми дължите някои отговори - каза той. - Какво точно знаете за нея и семейството и? и какво ви накара да мислите, че тя ме е изпратила тук? Точно мен. Защо, по дяволите, ще ме изпраща тук?
- Ами точно това се опитвах да разбера. Смятах, че може да има нещо общо със силата на ръцете ви, че ви е помолила да направите някакво тайно разследване за нея. Това бе единственото обяснение, което успях да измисля. Но господин Къри, как разбрахте за тази къща? Искам да кажа, как направихте връзката между виденията си и…
- Тук съм израснал. Обичах тази къща още когато бях хлапе. Постоянно минавах покрай нея. Никога не съм я забравял. Дори преди да се удавя, често си мислех за нея. Исках да разбера чия е и какво означава всичко това.
- Нима… - отново прошепна Лайтнър. - Нима не знаете чия е?
- Не, нали това ви казвам, искам да разбера.
- Значи изобщо не знаете…
- Нали това ви казвам!
- Но вие се опитахте да прескочите оградата снощи.
- Помня. А сега, ако обичате, вие ми кажете някои неща. Вие знаете за мен. Знаете и за Роуан Мейфеър. Знаете за тази къща. Знаете и за семейството на Роуан… - Майкъл спря и се втренчи в Лайтнър. - Семейството на Роуан! Къщата тяхна ли е?
Лайтнър кимна мрачно.
- Наистина ли?
- Да, тяхна е от векове - каза тихо Лайтнър. - И ако не греша, тя ще принадлежи на Роуан Мейфеър след смъртта на майка и?.
- Не ви вярвам - прошепна Майкъл, но всъщност му вярваше. Атмосферата на видението отново го обгърна само за да се стопи веднага, както винаги. Вгледа се в Лайтнър, неспособен да формулира нито един от въпросите, които гъмжаха в главата му.
- Господин Къри, отново моля за извинение, но обяснете ми по-подробно как тази къща е свързана с виденията. Или в частност, как така сте я забелязали и запомнили още като дете.
- Не и преди вие да ми кажете всичко, което знаете по въпроса - отвърна Майкъл. - Осъзнавате ли, че Роуан…?
Лайтнър го прекъсна:
- Ще ви разкажа много за къщата и онова семейство, но ви моля в замяна вие да ми отговорите първи. Да ми кажете всичко, което можете да си спомните, всичко, което ви се струва от значение, дори и да не сте в състояние да го разберете. Може би аз ще успея. Разбирате ли мисълта ми?