Кейсей

Рейко се развълнува от вестта, че в края на краищата Глициния се бе оказала жива, но надеждата й да получи новини, които биха помогнали на Сано, бързо се стопи и отстъпи място на силно подозрение. Предишния ден Юя бе толкова против да й помогне, че Рейко се запита какъв ли мотив се криеше зад това съобщение. Какво я бе накарало да промени решението си? Рейко крачеше напрегнато из стаята, стиснала писмото в ръка, докато разсъждаваше как да постъпи.

Страхуваше се да не попадне в капан, макар че на пръв поглед нямаше причина Юя да иска да й причини зло. Рейко определи настоящото положение като момент, в който инстинктът трябваше да откликне на нуждата, и реши по-скоро да последва указанията на Юя, отколкото да изпусне каквато и да било възможност да се добере до ценни факти. Тя имаше съмнения относно евентуална среща с Глициния и се колебаеше дали да отиде сама, но не разполагаше с време да се допита до Сано; дори не знаеше къде да го търси, а и не можеше да се бави, за да не изпусне възможността да го спаси. Рейко нареди на един слуга да повика двама от най-добрите детективи на Сано. За щастие те още не се бяха включили в диренето на Светкавица. Когато детективите Маруме и Фукида се появиха, тя им показа съобщението и каза:

— Моля ви, съберете отряд войници и ме отведете при Юя.

Докато детективите и войниците придружаваха паланкина й навън от двора, Рейко зърна Охана, която я наблюдаваше мрачно от вратата.

Шествието прекоси бързо града и скоро се озова в район с бедняшки паянтови постройки. Пронизващ вятър завърташе във вихрушка боклуци по улицата, хлопаше по къщите и набраздяваше водата в канала. Рейко остави антуража си отвън и влезе в гостилницата — тясно помещение зад една бакалия. Вътре една раздърпана жена, застанала до огнището, бъркаше врящи гърнета. В някаква стая зад кухнята се дърлеха деца.

— Искам да видя Юя — каза Рейко.

Жената кимна и изпрати едно от децата си до банята. Рейко чакаше напрегнато. Скоро Юя се шмугна в стаята. Носеше протрито наметало и изглеждаше обзета от скрито вълнение.

— Къде е Глициния? — попита веднага Рейко.

В отговор Юя се нацупи и придоби мъченическо изражение.

— Първо ми купете нещо да хапна — тя коленичи на пода, — заради вас си изпуснах обяда.