Костите на Мерлин

— Без съмнение, няма как да е иначе. Виж какво, доктор Брусън, как се справяш? Яла ли си нещо?

— Малко. Но ми е останала още някоя бисквита, а и това ми е най-малката тревога.

— Не мога да остана дълго с тебе. Ще се опитам да поддържам връзка, но всъщност е много необходимо да съм на друго място. Трябва да се опитам да отвлека вниманието на врага от теб.

— Пак ли ще ме напуснеш?

— Да, боя се, че да.

— Може би е по-добре и аз да дойда с тебе.

— Не, няма да е по-добре. — Фишър изведнъж придоби мрачно изражение. — Ще си много по-добре, дори и в много по-голяма безопасност, ако продължиш да караш — и ако всичко върви както трябва, няма да ти се наложи да пътуваш дълго, и ще намериш истинска помощ.

Фишър предупреди Илейн да внимава за Моргана — но тъй като Мордред бе много по-смъртоносна заплаха, най-добрият ход според него би бил да се опита да стигне замъка на Моргана и да потърси там помощ. Освен това Фишър увери Илейн, че горивото ще й стигне.

— Замък. Добре — измърмори тя и кимна. Хрумна й, че ако Фишър й бе казал да спре на следващото кръстовище и да попита някой дракон за пътя, щеше да се съгласи също толкова спокойно.

Той й описа знамето на Моргана. Илейн спря колата и преди мъжът да слезе, и двамата отново погледнаха пациента отзад.

После Фишър каза, че според него е по-добре самият той да не идва в замъка на Моргана, слезе, махна за довиждане, а после закуцука към гората.

Илейн се поколеба само за миг, после изкрещя и се затича след него. Но нямаше никакъв смисъл. Фишър бе изчезнал.

Артур — тя се усети, че в мислите си натрапчиво нарича пациента с това име — все още беше в кома, ала дишаше; машините продължаваха да го наблюдават и да се грижат за него. Каквато и да бе истината, тя не можеше да си седи ей така. Е, можеше пък и да опита за малко тая тактика. Но не искаше.

Илейн продължи да кара. Нямаше километраж — осъзна тя внезапно, и нямаше начин да измери какво разстояние е пропътувала. Можеше само да се надява, че Фишър е бил прав за горивото, както явно бе прав за всичко останало. Несъмнено на таблото не се виждаше никакъв километраж.

Пътят се виеше ли виеше, а после изведнъж тръгна право напред без никакви отклонения и я поведе към спуснатия подвижен мост на огромен, внушителен замък, на около четвърт миля напред, издигащ се сред ширнали се ливади. На най-високата кула се ветрееше черно-червено знаме, в което Илейн разпозна знамето на полусестрата на Артур, магьосницата Моргана ле Фей.