Жените на Цезар (Част I: Сервилия)

Е, стига толкова празни приказки. Време е да мина по същество и да ти съобщя защо ти пиша. Ти си много хитър и ловък политик, Цезаре, а на мен не ми е убягнало, че в сената винаги си говорил в моя полза, при това с успех. Никой друг не се изказа в моя полза по пиратския въпрос, само ти. Мисля, че ще остана на изток още две години, затова се очаква да се върна в Рим по времето, когато ти напускаш преторския пост — ако се възползваш от законите на Сула и като патриций се кандидатираш две години по-рано от приетото.

Но докато се прибера у дома, политиката изисква да имам винаги под ръка поне един свой човек сред народните трибуни. Догодина се пада ред на Тит Лабиен, а съм сигурен, че го познаваш, защото преди десетина години двамата заедно сте служили при Вация Исаврик в Киликия. Той е добър човек, родом е от Цингул, точно в средата на моята родна страна. И той е умник. Твърди, че навремето добре сте се разбирали. Знам, че догодина няма да бъдеш магистрат, но може би ще помагаш на Тит Лабиен. А може и той на теб да ти помага, не се притеснявай да го помолиш. Дал съм му инструкции. На следващата година — когато ти би трябвало да си претор — мой човек ще бъде по-малкият брат на Муция, Метел Непот. Правя си планове да се прибера, преди да е слязъл от длъжност, но не мога да съм сигурен.

Та това, което искам от теб, Цезаре, е да наглеждаш от мое име как върви животът в Рим. Ти ще стигнеш далеч, нищо че ти оставям малко страни да завладееш! Не съм забравил, че точно ти ми посочи пътя да стана консул, докато онзи продажник Филип нехаеше.